Детски градини и ясли в Германия

Като майка на две деца, посещаващи от ранна възраст детски градини в Германия, реших, че е време да споделя челен опит и в тази сфера на емигрантския живот.

Какви са детските градини в Германия?

С една дума – различни. Във всеки град или село детските градини имат различни работни времена, такси, Träger (институцията, която ги субсидира – може да е община, църква, Червен кръст, ASB и т.н.) и концепция за отглеждането на детето. Разбира се, има и прилики, но като цяло всяка градина е сама за себе си със специфичните си особености.

Колко струват детските градини в Германия?

Това е един от най-често задаваните въпроси и отговорът е: навсякъде е различно.

• В някои общини таксата зависи от доходите на родителите.
• На други места се плаща спрямо броя часове, които детето прекарва в градината.
• Има и региони, където градините са напълно безплатни.

Гледането на деца до 3-годишна възраст (в яслите) обаче е по-скъпо. Пример: докато живеехме в Хайлброн, плащахме 450 евро месечно за ясла за малката ми дъщеря, докато градината за по-голямото дете беше безплатна за жителите на града. В момента в друго населено място плащаме около 200 евро на дет

Как се записва дете на градина или ясла?

Различно в различните населени места – в Плауен имаше Kita Card, която се получаваше от общината и можеше да се остави само в една градина. В Хайлброн имаше централизирана онлайн система, но там пък срокът за кандидатстване беше само до февруари на настоящата година и ако се местиш през годината трябваше да се обадиш в отдел в общината. И в последното населено място се записахме директно в градината. За записването в Хайлброн, понеже е доста гъсто населен и местата са малко, ни искаха удостоверения от работодателите, че сме заети на минимум 50% работно време.

Каква е концепцията на градините?

До сега сме били в общо три градини в различни населени места в Германия. В първата и последната градина децата са в групи по около 15-20 деца (броят зависи от това колко възпитателки на какво работно време има), имат обща програма за част от деня, а във времето за игра се смесват с останалите деца в градината на двора, в помещенията за игра или физкултурния салон. Във втората ни градина имаше т.нар.  offenes Konzept. Няма групи, детето идва на градина, закусва и после си избира в коя стая да играе – при нас имаше стая за музика (Musikraum), стая за строене със строители (Bauraum), стая за почивка и приказки (Kuschelraum), стая за рисуване (Malraum).  При голямата ми дъщеря отвореният концепт обаче не сработи особено добре, не се чувстваше част от група и трудно завързваше приятелства. Аз лично съм по-доволна от класическите групи.

Какви са работните времена?

Болна тема. Голяма част от градините в Германия са само полудневни, в 13.30-14.00 всичко е свършило и децата са прибрани. Голяма част от майките работят само на половин ден или не работят и явно това ги устройва, но ако желаеш или ти се налага да работиш във време, различно време от 8 до 12, имаш проблем. В по-гъсто населените региони, често и двамата родители трябва да докажат заетост над 50%, за да получат целодневно място в градина. Отделно чакането за място в тези райони може да се окаже над година. Обикновено места се освобождават септември, когато децата тръгват на училище.

Как децата тръгват на градина или ясла?

Децата тръгват на градина след период на привикване (Eingewöhnung). И в трите градини до сега използваха т.нар. Берлински модел за адаптация.  Първите два дни родителят присъства с детето за около два часа, на третия ден излиза за кратко, а в следващите дни се сбогува с детето още на вратата и го оставя за няколко часа като времето се увеличава с всеки изминал ден.  Всичко звучи чудесно и щадящо за децата и наистина може да е, но в някои градини се злоупотребява с този период.

Конкретно във втората ни градина искаха родител да ходи цели 4 седмици с голямото дете и 6 седмици с малкото, докато привикнат. Те, разбира се, бяха привикнали много по-бързо от това и голямата ми дъщеря плачеше, че трябва да я прибера на обяд, но не склониха да я вземат по-бързо. Бях ангажирала и баба, и таткото, за да успявяме. Да не говорим какви проблеми ми създаваше това в работата. В последствие разбрах, че на възпитателките това се водят допълнителни часове, които после обръщат в почивни и ми стана ясна неотстъпчивостта им. В общия случай привикването трае около две седмици и наистина помага на детето да свикне по-лесно с градината.

Каква е материалната база на градините?

Като цяло, материалната база на градините е добра. Моето лично впечатление е, че в по-малките населени места градините са по-поддържани и персоналът е по-мотивиран да работи. Навсякъде до сега е имало физкултурен салон. Това е нещо много необходимо, защото времето не позволява децата винаги да играят навън. Също така, навсякъде имаше и кухня, където децата помагат в готвенето на различни неща.  В първата ни градина дори имаше нещо като сауна за деца (Infrarotkabine) – при климата там си беше направо необходимост. В по-големи градове обаче съм виждала и по-старички градини, доста бяха на първи етаж в жилищен блок с малък или не много хубав двор. Това, разбира се, са полудневни градини, където децата прекарват само няколко часа.

Как изглеждат градините в Германия?

Тук прилагам няколко снимки от различните градини, които са посещавали моите деца.

Други статии по темата:

• Български документи за дете, родено в Германия
• Декларация за пътуване на дете в чужбина
• Bundesministerium für Familie, Senioren, Frauen und Jugend

© Забранено е копирането на съдържанието на статията както и на снимките в нея под каквато и да е форма!