Преди да дойда в Германия понятията „шарено“ (bunt) и „кафяво“ (braun) не ми говореха особено много. Бях чувала, че кафявото е цветът на националсоциалистите, но смятах, че е това е нещо от миналото. Не се оказа точно така. А шарените рисунки из центъра с надписи BUNT, които помислих за детски, всъщност бяха кампания в защита на мултинационалната миграция.

След като вчера цял ден слушах български новини, които напоително отразиха шествията на PEGIDA и контрашествията срещу тях, както и изключването на светлините на ключови сгради в големите градове като Коьолнската катедрала, реших да споделя и аз своите впечатления.

По стечение на обстоятелствата живеем в една от по-„кафявите“ части на Германия. Преди да се появи ПЕГИДА, неонацитата правеха някакви псевдотраурни маршове за жертвите от втората световна война. В нашия градец се събираха по 170 маршируващи и 700 контрапротестиращи заедно с още толкова полицаи. Културно ги игнорирах, докато не ни надраха капака на колата, докато още беше с български номер. Много ме ядосаха и като ни залепиха някаква лепенка на футболни ултраси (другото им амплоа) на пощенската кутия, вероятно заради чуждестранната фамилия. Особено се сепнах, когато отидох да регистрирам дъщеря ми в общината, а пред мен чакаше семейство с бебе за същото, а на тениската на бащата пишеше „Warum ich braun bin? Weil es mir langsam zu bunt wird.“ (Защо съм кафяв? Защото постепенно ми става прекалено шарено.) Явно му беше парадната тениска и беше решил да дефилира с нея в общината. По време на изборите също бликаха националистически лозунги на крайно десни партии, а на последните избори за парламент на провинцията, дори успяха да вкарат представители. Принципно не са по-различни от българските си партийни събратя като реторика и като електорат, местните не ги обичат никак.

Въпреки всичко, категорично отказвам да си разваля мнението за иначе приятните и дружелюбни хора от града, региона и страната като цяло заради групичка лумпени.

Picture source here.