Архив за етитет: Pass

Stack of Paper

Декларация за пътуване на дете в чужбина

Декларация за пътуване на дете в чужбина се изисква при напускане на Република България от непълнолетно лице с българско гражданство, пътуващо само с единия си родител или без нито един от родителите си.

Трябва ли ми наистина декларация?

След обстойно четене по форуми се осведомих, че за нашия случай – деца само с българско гражданство на родители само с българско гражданство – декларация трябва. До сега сме пътували всички заедно, но използвахме случая, когато се прибрахме в България и издадохме декларации за двете деца. В нашия случай издадохме 3 декларации – в едната аз упълномощавам мъжа ми да пътува с двете деца заедно и всяко по отделно, във втората той упълномощава мен за същото и в третата двамата заедно упълномощаваме баба им. Цялото удоволствие при нотариус ни струваше 20 лв. и 40 стотинки. Искаха ни и актове за раждане на децата, за да удостоверим, че наистина сме техни родители. Ние не носехме, имахме паспорти, но те нещо не ги удовлетвориха. Все пак ни пуснаха да „минем метър“ и се сдобихме с декларациите.

Вероятно знаете, но да уточня, че въпросната декларация се иска при НАПУСКАНЕ на България. Тоест, човек може да се окаже в неприятната ситуация да влезе с децата си в България и да не може да излезе без декларация от другия родител.

ВАЖНО: При напускане на страната трябва да си носите задължително обикновено ксерокопие на декларацията, защото на границата ще ви го поискат и ще задържат копието, а ако нямате такова, ще ви вземат оригинала! Мисля че вече се досещате защо – и там, както и в паспортната служба, няма ксерокс! 🙂

Какво казват властите?

От форумите останах с впечатлението, че независимо с какво гражданство са детето и родителите, ако митничарят се усъмни, че има нещо българско в родата, може да поиска декларация. Официалната информация на МВнР гласи, че ако детето има българско гражданство и друго гражданство и носи и двата паспорта, няма да му искат декларация. Четейки информацията, установих, че и на постоянно живеещи в чужбина българчета само с български гражданство не би трябвало да се иска декларация, ако представят документ, че живеят постоянно в чужбина. Практиката обаче показва, че на границата се презастраховат и искат декларация. Тъй като тук не говоря от собствен опит, ще се доверя на компетентните източници и ще публикувам линк към сайта на Гранична полиция, където подробно е описано какви изисквания имат към децата, напускащи територията на Република България.

Къде се прави декларацията?

Декларацията може да се завери по следните начини:

  1. При нотариус в България.
    Изискват се лична карта на декларатора или деклараторите, данни на детето, както и акт за раждане, за да се докаже родителство на детето.
  2. В българска консулска служба в чужбина.
    В Берлин заверката на 1 подпис струваше 15 евро. Напоследък чувам, че са започнали да искат допълнителна такса за заверка на същия ден. В Германия консулските служби са три: в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. Адреси и телефони на българските консулски служби в Германия можете да намерите тук. В момента се чака и за час за заверка, така че вариантът не е особено удачен, ако бързате.
  3. При немски нотариус.
    Процедурата тук е следната: Можете да напишете декларацията директно на български. Немският нотариус заверява само подписа на декларатора и упоменава, че не владее езика, на който е написана декларацията. Струва около 24 евро. Следващата стъпка е да сложите апостил на заверената декларация в институцията, отговорна за слагане на апостили върху документи, издадени от нотариуси. Обикновено това е Landgericht. Струва около 20 евро. Може да се прати и по пощата за апостил. Някои нотариуси предлагат услугата и срещу допълнително заплащане. След това, заверката на нотариуса и апостила се превеждат на български. Тогава вече можете да пътувате (като не забравяте да си направите и да си носите обикновено ксерокопие на декларацията!). Преводът обаче може да си го направите и в България, декларацията трябва чак на излизане от страната. Става дума за няколко изречения и в България е доста по-евтино.
    Списък на всички места в Германия, където се слагат апостили тук.   (без Баден-Вюртемберг, за там търсете Landgericht+Apostille+името на населеното място)
Образец на декларацията

Бланка на декларацията според изискванията на МВнР и Дирекция „Гранична полиция“ можете да намерите на следния линк:

Образец на декларация за пътуване на дете в чужбина

Бланката съдържа всички варианти за пътуване:

  • дете, непридружено от родители
  • дете, пътуващо само с един родител
  • дете, пътуващо с определен човек (например баба или дядо)
Още по темата:

Паспортът: Част 2

Въпреки, че сме на почивка, реших да драсна два реда, за да довърша описанието на процедурата (одисеята) по издаване на български паспорт на дъщеря ни. Първата част на описанието по изкарването на документите можете да намерите тук.


Българският акт за раждане

След като пристигнахме в България, веднага пратих таткото да отиде да вземе вече готовия български акт за раждане от община Триадица, стая 101. Дадоха го без проблем, изкарал и един дупликат за всеки случай. Българският акт за раждане е станал е за около 2 седмици. Дупликатът се вади веднага на място. Можете и да си изкарате и българско internationale Geburtsurkunde, то ще бъде на кирилица и латиница.

Паспортът

Тук вече се сблъскахме челно с българската бюрокрация в чист вид. В паспортната служба трябва да идат на място майката, бащата и бебето лично. В нашия случай и каката. Първо се редиш на опашка, за да си вземеш формуляр. После попълваш формуляра по образеца за дете (различен от този за възрастен), редиш се пак на опашка, за да подадеш формуляра, снимат бебето и след 3 дни си взимаш паспорта.

В паспортната служба в Лозенец няма експресна поръчка, само бърза за 3 дни и обикновена за 1 месец.  Експресна поръчка има на Мария Луиза за 6 часа. Има експресна, сигурна съм, въпреки писанията по форумите и дори твърденията на консулските служби в Германия, че няма експресна процедура за изкарване на паспорт на бебе – има, два пъти говорих по телефона със службата на Мария Лиуза и лично лелката в Лозенец ми го потвърди. Цялото „удоволствие“ за бърза поръчка ни струваше 22 лв. и известно количество нерви.

Нервите

В цялото описание горе спестих подробности като това, че паспортната служба няма ксерокс и трябва да ходиш да снимаш акта в съседната книжарница, че вътре в паспортното беше над 40 градуса и никой не се смили да пусне напред майките с бебетата. Също така  как един мил младеж ми открадна химикала, с който попълвах заявлението и  това, че голямата ни дъщеря съвсем разбираемо не искаше да стои вътре, а да игре на площадката отвън и трябваше периодично да привиквам мъжа ми, за да разписва разни графи, как някаква лелка ми се развика, че не можело едновременно да стоя на опашката и да попълвам заявлението, на което й споделих в чист вид какво мисля за нея и системата им. И за капак, за да снимат бебето трябваше да стоя клекнала и да го държа вдигнато над главата ми и снимката се получи повече от комична, но това са само подробности от родната действителност.