Въпреки, че сме на почивка, реших да драсна два реда, за да довърша описанието на процедурата (одисеята) по издаване на български паспорт на дъщеря ни. Първата част на описанието по изкарването на документите можете да намерите тук.

Българският акт за раждане

След като пристигнахме в България, веднага пратих таткото да отиде да вземе вече готовия български акт за раждане от община Триадица, стая 101. Дадоха го без проблем, изкарал и един дупликат за всеки случай. Българският акт за раждане е станал е за около 2 седмици. Дупликатът се вади веднага на място. Можете и да си изкарате и българско internationale Geburtsurkunde, то ще бъде на кирилица и латиница.

Паспортът

Тук вече се сблъскахме челно с българската бюрокрация в чист вид. В паспортната служба трябва да идат на място майката, бащата и бебето лично. В нашия случай и каката. Първо се редиш на опашка, за да си вземеш формуляр. После попълваш формуляра по образеца за дете (различен от този за възрастен), редиш се пак на опашка, за да подадеш формуляра, снимат бебето и след 3 дни си взимаш паспорта.

В паспортната служба в Лозенец няма експресна поръчка, само бърза за 3 дни и обикновена за 1 месец.  Експресна поръчка има на Мария Луиза за 6 часа. Има експресна, сигурна съм, въпреки писанията по форумите и дори твърденията на консулските служби в Германия, че няма експресна процедура за изкарване на паспорт на бебе – има, два пъти говорих по телефона със службата на Мария Лиуза и лично лелката в Лозенец ми го потвърди. Цялото „удоволствие“ за бърза поръчка ни струваше 22 лв. и известно количество нерви.

Нервите

В цялото описание горе спестих подробности като това, че паспортната служба няма ксерокс и трябва да ходиш да снимаш акта в съседната книжарница, че вътре в паспортното беше над 40 градуса и никой не се смили да пусне напред майките с бебетата. Също така  как един мил младеж ми открадна химикала, с който попълвах заявлението и  това, че голямата ни дъщеря съвсем разбираемо не искаше да стои вътре, а да игре на площадката отвън и трябваше периодично да привиквам мъжа ми, за да разписва разни графи, как някаква лелка ми се развика, че не можело едновременно да стоя на опашката и да попълвам заявлението, на което й споделих в чист вид какво мисля за нея и системата им. И за капак, за да снимат бебето трябваше да стоя клекнала и да го държа вдигнато над главата ми и снимката се получи повече от комична, но това са само подробности от родната действителност.