Архив за етитет: пълномощно

Stack of Paper

Декларация за пътуване на дете в чужбина

Декларация за пътуване на дете в чужбина се изисква при напускане на Република България от непълнолетно лице с българско гражданство, пътуващо само с единия си родител или без нито един от родителите си.

Трябва ли ми наистина декларация?

След обстойно четене по форуми се осведомих, че за нашия случай – деца само с българско гражданство на родители само с българско гражданство – декларация трябва. До сега сме пътували всички заедно, но използвахме случая, когато се прибрахме в България и издадохме декларации за двете деца. В нашия случай издадохме 3 декларации – в едната аз упълномощавам мъжа ми да пътува с двете деца заедно и всяко по отделно, във втората той упълномощава мен за същото и в третата двамата заедно упълномощаваме баба им. Цялото удоволствие при нотариус ни струваше 20 лв. и 40 стотинки. Искаха ни и актове за раждане на децата, за да удостоверим, че наистина сме техни родители. Ние не носехме, имахме паспорти, но те нещо не ги удовлетвориха. Все пак ни пуснаха да „минем метър“ и се сдобихме с декларациите.

Вероятно знаете, но да уточня, че въпросната декларация се иска при НАПУСКАНЕ на България. Тоест, човек може да се окаже в неприятната ситуация да влезе с децата си в България и да не може да излезе без декларация от другия родител.

ВАЖНО: При напускане на страната трябва да си носите задължително обикновено ксерокопие на декларацията, защото на границата ще ви го поискат и ще задържат копието, а ако нямате такова, ще ви вземат оригинала! Мисля че вече се досещате защо – и там, както и в паспортната служба, няма ксерокс! 🙂

Какво казват властите?

От форумите останах с впечатлението, че независимо с какво гражданство са детето и родителите, ако митничарят се усъмни, че има нещо българско в родата, може да поиска декларация. Официалната информация на МВнР гласи, че ако детето има българско гражданство и друго гражданство и носи и двата паспорта, няма да му искат декларация. Четейки информацията, установих, че и на постоянно живеещи в чужбина българчета само с български гражданство не би трябвало да се иска декларация, ако представят документ, че живеят постоянно в чужбина. Практиката обаче показва, че на границата се презастраховат и искат декларация. Тъй като тук не говоря от собствен опит, ще се доверя на компетентните източници и ще публикувам линк към сайта на Гранична полиция, където подробно е описано какви изисквания имат към децата, напускащи територията на Република България.

Къде се прави декларацията?

Декларацията може да се завери по следните начини:

  1. При нотариус в България.
    Изискват се лична карта на декларатора или деклараторите, данни на детето, както и акт за раждане, за да се докаже родителство на детето.
  2. В българска консулска служба в чужбина.
    В Берлин заверката на 1 подпис струваше 15 евро. Напоследък чувам, че са започнали да искат допълнителна такса за заверка на същия ден. В Германия консулските служби са три: в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. Адреси и телефони на българските консулски служби в Германия можете да намерите тук. В момента се чака и за час за заверка, така че вариантът не е особено удачен, ако бързате.
  3. При немски нотариус.
    Процедурата тук е следната: Можете да напишете декларацията директно на български. Немският нотариус заверява само подписа на декларатора и упоменава, че не владее езика, на който е написана декларацията. Струва около 24 евро. Следващата стъпка е да сложите апостил на заверената декларация в институцията, отговорна за слагане на апостили върху документи, издадени от нотариуси. Обикновено това е Landgericht. Струва около 20 евро. Може да се прати и по пощата за апостил. Някои нотариуси предлагат услугата и срещу допълнително заплащане. След това, заверката на нотариуса и апостила се превеждат на български. Тогава вече можете да пътувате (като не забравяте да си направите и да си носите обикновено ксерокопие на декларацията!). Преводът обаче може да си го направите и в България, декларацията трябва чак на излизане от страната. Става дума за няколко изречения и в България е доста по-евтино.
    Списък на всички места в Германия, където се слагат апостили тук.   (без Баден-Вюртемберг, за там търсете Landgericht+Apostille+името на населеното място)
Образец на декларацията

Бланка на декларацията според изискванията на МВнР и Дирекция „Гранична полиция“ можете да намерите на следния линк:

Образец на декларация за пътуване на дете в чужбина

Бланката съдържа всички варианти за пътуване:

  • дете, непридружено от родители
  • дете, пътуващо само с един родител
  • дете, пътуващо с определен човек (например баба или дядо)
Още по темата:
Stack of Paper

Пълномощно в Германия

Ако ви се налага да издадете пълномощно на роднина в България, докато се намирате в Германия, имате два варианта.

Заверка в консулска служба

Заверката в консулска служба на Република България в Германия струва 15 евро на подпис (в Мюнхен – 30, ако е на същия ден и 15, ако е за следващия ден) и е със силата на нотариална заверка. По този начин пълномощното важи в България без допълнителни заверки. Неудобството е, че трябва да се вземе отпуска за пътешествието до въпросната служба, ако живеете далеч от такава. Поради корона кризата, консулските служби вече изискват час и за заверка на пълномощно.

Пълен списък на консулските и дипломатическите представителства на България в Германия можете да намерите тук.

Забележка: Имайте предвид, че тези представителства са едни особени институции и почиват и на немските, и на българските празници.

Заверка при немски нотариус

Можете да направите заверка на подписа си и при немски нотариус. По данни от познати струва около 23.80 евро. Може пълномощното да е директно на български, НО трябва да се сложи задължително апостил.  Нотариусът прави заверка на подписа и пише, че не разбира езика, на който е написано пълномощното (освен, ако не намерите нотариус, който говори български 🙂 ). Български нотариус в Германия все още няма.

Апостилът се слага обикновено в Landgericht. Струва около 20 евро. По-долу има списък, но лесно можете да намерите отговорния за вашето населено място Landgericht (те слагат апостилите на нотариално заверените документи) като потърсите по име на града + Landgericht + Apostille. Например, ако живеете в Щутгарт, лесно можете да намерите страницата и отговорната за това служителка в Landgericht Stuttgart с работните ѝ времена в интернет тук.

Също така, на повечето места можете да изпратите документа за апостил и по пощата. В Щутгарт, например, има дори формуляр за това на страницата на Landgericht-а. На други места няма, но вероятно може да се уговори със служителя.

В България вероятно ще изискат и превод на заверката и апостила, защото служителят в България няма как да знае какво пише в заверката на немския нотариус. Става въпрос за 2-3 изречения.

Пълномощно за продажба на имот може да бъде заверено в чужбина само в българско посолство или консулство, тъй като законът изисква да се направи заверка както на подписа на упълномощяващия, така и на съдържанието на документа.

Списък на институциите, поставящи апостил, по градове и провинции в Германия, можете да намерите тук. (липсва Баден-Вюртемберг)

Още по темата: Декларация за пътуване на дете в чужбина

selective focus photography of yellow school bus die cast

Изисквания на гранична полиция при пътуване с деца

1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани

Малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД. Непълнолетните български граждани (навършилите 14 год. възраст) напускат страната с паспорт или лична карта по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД. Личната карта е документ за пътуване и преминаване през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във етапа на самото пътуване /излизане/ от България.

Съгласно чл. 76, т. 9  от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

Освен от български нотариус, декларацията може да бъде заверена и от съдията по вписванията при съответния районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.

В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата. (в Германия адресите са тук)

В чужбина, такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с „Апостил“, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана по реда, описан в сайта на Министерството на външните работи.

Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.

Не се изисква декларация за съгласие, когато:

1.1 Отсъстващият родител не е български гражданин;

1.2 Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.

1.3 В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.

1.4 Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.

В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби „Гражданска регистрация и административно обслужване“.

2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство

Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.

При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП, той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с  чужд документ за пътуване, е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на граничните пунктове се изпълнява следното:

2.1 Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта И валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.

2.2 Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие, издадена по реда, описан в т. 1 ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена по начина, описан в т. 1, то няма да бъде допуснато да излезе от България.

Освен поради цитираната по-горе разпоредба от ЗЧРБ, това се налага и поради практиката в редица държави, документите за пътуване на деца да се издават без да се изисква съгласието и на двамата родители.

Следва да имате предвид и следното:

Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.

В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на МВР, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от Семейния кодекс.

Източник:  Справочна информация за пътуващите в чужбина на Главна дирекция „Гранична Полиция“

Образец на декларацията можете да намерите тук.