Чудя се все още в кой град да гласуваме и следя редовно броят на подадените заявления за гласуване в чужбина на сайта на ЦИК тук.
Какво става по света?
На 29 август най-много заявления имаше подадени от Великобритания – над 600, с няколко по-малко бяха от Германия, пак гравитираха около 600. С любопитство проверих в Турция как е положението, тъй като се тръбеше, че там ще има 126 секции. Заявленията бяха скромен брой – към 350.
Влязох вчера, в Германия и Великобритания заявленията бяха вече по около 800, но в Турция магически от 300 бяха станали 1277. Днес положението е – UK – около 900, Германия – 890, Турция – над 1600.
Прави също впечатление, че в някои секции в Турция всички имена са изписани изцяло с главни букви, без изключение. Трудно ми е да си предсавя, че 30-40 души от една секция всичките ще си напишат имената само с главни букви. Явно са въвеждани от един човек. Ще следя с интерес темата.
Какво става в Германия?
В Германия, за моя радост, почти всички градове са минали изискването за 40 заявления или са имали над 100 души гласували на предишни избори и ще има секции. Само Дрезден и Дармщат още не са събрали необходимия брой заявления за откриване на секция:
- Берлин (63)
- Бон* (1)
- Дармщат (31)
- Дортмунд (43)
- Дрезден (24)
- Дюселдроф (81)
- Карлсруе (50)
- Кьолн (93)
- Магдебург (10)
- Манхайм (70)
- Мюнхен (114)
- Нюрнберг (69)
- Регенсбург (45)
- Фрайбург (42)
- Франкфурт (80)
- Хамбург (34)
- Щутгарт (40)
Още по-прегледно може да се следи подаването на зявления на сайта glasuvam.org. Данните на картата се обновяват автоматично от списъка на сайта на ЦИК.
Към момента за всички възможни секции са събрани нужните заявления, само за Дрезден трябват още 2 и за Дармщат още 7.
Когато се появи възможността да се подават заявления по интернет, на предишни избори се изискваше телефонен номер, на който по СМС пращаха код. Това много усложнява организираното попълване на голям брой заявления и явно поради тази причина заявленията от Турция идваха основно по пощата (което се отбелязва в списъка). Сега обаче на телефона не пращат СМС и следователно организаторите могат да се пробват и по интернет. Какво обаче мотивира хората да си доверяват личните данни на някого?
Да, интересно е това с СМС-ите, не го знаех. Явно са го махнали, за да се улесни масовизацията. Доверяването на личните данни в този ред на мисли е направо „в реда на нещата“. Явно се действа по списък, връчен на някого. В секциите в Турция ясно може да се види как е вървял един, който е писал само с главни букви и друг, писал нормално. Фактът, че за един уикенд скочиха с близо 1000 заявленията, означава, че просто някой е седнал и е попълвал имена наред. Какво ги мотивира – не знам. В най-добрия случай лоялност към нещо и някого, в по-лошия – принуда, пари…
И така, положението е следното – ФРГермания: 1661; Великобритания – 2088; Турция: 6992. Без коментар (засега)!