Пътувайки за пореден път по дестинацията Германия – България ми хрумна, че мога да споделя някои впечатления покрай пътуването с кола и малки деца. Ако се чудите защо се тръскаме с кола – живеем на 300 км от летище с директен полет до България. Всъщност, Прага ни е най-близо, само на 200 км. Но поради многото багаж и фактът, че роднините ни са пръснати из цяла България, обикаляме с колата.

Пътят

Ние пътуваме винаги по маршрута Германия – Австрия – Словения – Хърватска – Сърбия – България. Той ни е най-кратък, въпреки че не е най-евтин по отношение на пътните такси.

Австрия: Планини и тунели

Пътуването през Австрия ни е изключително приятно, пътищата са хубави, гледката на планините покрай пътя е прекрасна. Има много тунели, но те се минават сравнително леко, отстрани на по-дългите тунели пише колко километра остават до края на тунела, а вътре се хваща радио. За шофьора е уморително карането в тунелите, затова при нас другият възрастен винаги е длъжен да говори и да държи шофьора ангажиран, защото човек направо се хипнотизира от монотонната гледка в тунела. В Австрия бензиностанциите в повечето случаи не са с отбивка от платното, а трябва да слезеш от магистралата и да завъртиш, за да стигнеш до бензиностанцията. Винетката за Австрия за 10 дни е 8.50 евро и се плаща за два тунела на А9 – съответно 5 и 8 евро. Винетките за Австрия и Словения обикновено се продават заедно, най-удобно е да се вземат така, за да не се спира два пъти.

Словения: Скъпи винетки и чакане

За километрите, които се минават през Словения, винетката е с абсурдна цена. Още повече, че половината път през „огромната“ им територия е двулентов, а не магистрала. За да направят още по-неприятно преминаването през територията си, словенските митничари се бавят ужасно и правят винаги опашки на границите. Минаваме от там по възможност бързо и с неудоволствие.

Хърватска: Хубави магистрали и любезни хора

Хърватска е другата ни любима страна по пътя към България. Магистралите са с тол такси (преминаването излиза грубо около 20 евро – точните цени тук) и са перфектни – нови, почти без завои, с електронни табла и осветление. Пътят през Хърватска просто не се усеща. Преди да ги приемат в Евросъюза редовно се чудехме поради каква причина ние сме в ЕС, а те – не.  На пунктовете за плащане трябва да се гледат светлинните табла отгоре. Ако ще плащате в кеш, гледайте да има символ на човече, там има човек, който взима таксата, но в пъти по-бързо се минава на местата, където се плаща с карта и пише „No cash. Bank Cards Only“. Там важат всички кредитни карти.

В Хърватска пренощуваме. Имаме едно любимо пансионче близо до Загреб, където отсядаме всеки път. Човек може спокойно да си говори на български, разбират го. Храната също ни харесва, много е подобна на българската. Не знам дали защото в Хърватска си почиваме и пътят е хубав и не сме толкова нервни, но хърватите винаги са ни били особено симпатични и ни се струват много приятни и любезни хора. Също така, при задръстване в Хърватска веднага се появи полиция да управлява трафика и директно глобиха тарикатите, които минават през аварийната лента, което в Словения и Сърбия просто не се случва.

Сърбия: Опашки и ужасни тоалетни

На излизане от Хърватска стисваме зъби, защото знаем какво ни чака – опашка на сръбската границата, дупки по магистралите и ужасни тоалетни. На прибиране към Германия тази година сърбите просто минаха всички граници – висяхме 4 часа на границата в задръстване, без вода и тоалетна на 40 градусова жега с две малки деца в колата. Нямаше и помен от пътна полиция. Беше ужасяващо. Магистралите в Сърбия са с тол такси. Цената е на пътя Белград-Ниш е 730 RSD (около 6 евро), а Белград-Шид 340 RSD (около 3 евро). Не мога да не спомена и сръбските тоалетни – такива просто другаде няма. Голяма част са с клекала! Но като се има предвид хигиената, може би и така е по-добре. Не мислете, че като спрете на лъскаво ОМВ, ще има хубава тоалетна – е, по-добра е от селската, но много далеч от чистотата. В Сърбия се стараем да караме бързо и да не спираме много-много. Съветът ми е в Сърбия да гледате табелите, а не да слушате GPS-а, защото за повечето (Tom Tom, Garmin) територията на Сърбия е terra incognita. От картите на IGO засега сме  най-доволни, но и те са ни обърквали покрай Белград. Така че, покрай Белград, гледайте табелите. Също така, гледайте какво ви таксуват на бензиностанциите, защото веднъж се опитаха да ми вземат двойно пари при покупка на бензиностанция с кредитна карта.

България: Най-сетне вкъщи

Обикновено пристигаме в България претрепани и по тъмно. Винетки има веднага след границата, обикновено на втората или третата бензиностанция опашката е по-малка. Следват около 50 км до София, които ако децата са будни ни се струват цяла вечност, преди да се приберем и да се хвърлим в банята.

Децата

Всъщност, най-голямото предизвикателство е не пътят, а децата. Малката ни дъщеря е на два месеца и за щастие е доста спокойна. Тя прекара пътя основно в сукане и спане. Сложно беше когато трябваше да се сменя памперс в движение, защото не винаги може да се спира, когато бебето се разплаче. Ако памперсът е наакан, задачата става с повишена трудност. 🙂 Няколко пъти повърна върху мен, но общо взето това беше.

Голямата ни дъщеря обаче далеч не е толкова лесен случай. Сложихме я отпред, понеже отзад трябваше да бъда аз с бебето. В резултат на това баща й разви умението едновременно да кара и да подава солети, сокчета, да включва таблет и да завива с одеалце. 🙂 Жизнено важно беше на всеки 3 часа да спираме, за да може тя да се раздвижи. Бензиностанциите с пързалки бяха истинско спасение. Тук ми се ще да изброя нещата, които значително ми улесняват живота при пътуване:

• Таблет с качени детски филмчета и включен на зарядно в колата – жизнено необходим!
• Мокри кърпички в промишлени количества, натикани във всеки възможен джоб на колата
• Органайзери за кола на двете задни седалки – най-доволни сме от този модел на Хаук – Hauck Cover me Deluxe Rückenlehnenschutz antrazit. Тези с мрежички са по-добри, защото виждаш веднага какво има вътре.
• Походно гърне – всъщност обикновено малко гърне, което стои в колата. Слагам памперс вътре, ако ще се ползва и после хвърлям памперса, за да не се налага да мия гърнето.
• Вода и сок със спортна капачка – успя да ги разлее и тях, но по-трудно от обикновените
• Единични кърпички за очила – и двамата с мъжа ми сме с очила и няма по-неприятно нещо от това да се звериш в пътя с мръсни стъкла на очилата.

Общо взето това изчерпва основните неща, които се повтарят при всяко пътуване. Прибирането по Коледа е значително по-спокойно от това през лятото, но въпреки това си е приключение.