Tag Archives: чужбина

brown leather duffel bag

Издаване и подновяване на български документи за самоличност в Германия

Къде?

Институциите, отговорни за издаване и подновяване на български документи за самоличност в чужбина, са консулските служби. За Германия такива има само в:

  • Берлин
  • Франкфурт
  • Мюнхен

Как?

Час за подаване на заявление за издаване на лични документи можете да запазите по следните начини:

  1. https://consulatebg.eu – тук задължително се попълва И заявление онлайн. Не може само да запазите час. Инструкции как се попълва, можете да намерите на Онлайн услуги на българските консулства в чужбина.
  2. По телефон на консулска служба (много трудно свързване в определен ден и час)
  3. По мейл на консулска служба

Какви документи да нося?

За лична карта, паспорт или временен паспорт на пълнолетен гражданин (над 18 години)

  • Лично явяване в консулската служба
  • Заявление за издаване на документ за самоличност. Формуляр е достъпен на www.consulatebg.eu или се предоставя на място в консулска служба.
  • Представяне на български документ за самоличност, с който заявителят разполага – паспорт, лична карта, шофьорска книжка – валидни или с изтекъл срок
  • Удостоверение за раждане в оригинал (по изключение сканирано копие при липса на други документи)
  • В случай, че заявителят не разполага с лични или други удостоверителни документи, се допуска установяване на самоличността му с двама пълнолетни свидетели, български граждани, с валидни лични документи, които попълват в консулската служба декларации за удостоверяване самоличността на заявителя.
  • Биометрична снимка се прави на място в консулската служба
  • Заплащане на такса с немска дебитна карта на ПОС терминално устройство (ЕС карта)


За първа лична карта при навършване на 14-годишна възраст

  • Достатъчно е да присъства само единият родител с валиден български документ за самоличност
  • Заявление за издаване на документ за самоличност. Формуляр е достъпен на www.consulatebg.eu или се предоставя на място в консулска служба.
  • Удостоверение за раждане на лицето, издадено в България, и предходен личен документ на лицето, ако е издаван
  • Биометрична снимка се прави на място в консулската служба
  • Заплащане на такса с немска дебитна карта на ПОС терминално устройство (ЕС карта)

За международен паспорт на малолетен гражданин (под 14 години)

  • Лично явяване на детето и двамата родители (пълнолетни граждани) в консулската служба с валидни документи за за самоличност
  • Заявление за издаване на документ за самоличност, подписан от двамата родители. Формуляр е достъпен на www.consulatebg.eu или се предоставя на място в консулска служба.
  • Удостоверение за раждане на детето, издадено от Република България, и предходен личен документ на детето, ако е издаван такъв.
  • При отсъствие на един от родителите се представя нотариално заверено пълномощно от отсъстващия родител, в което да е записано записано изрично “за издаване на задграничен паспорт в Генерално консулство ……“ , или влязло в сила съдебно решение за подаване на зявление и получаване на български документи за самоличност на детето еднолично от родителя, който се явява, или смъртен акт за починал родител.
  • Биометрична снимка се прави на място в консулската служба
  • Заплащане на такса с немска дебитна карта на ПОС терминално устройство (ЕС карта)

За пасаван на новородено бебе в Германия


Част от информацията е предоставена в писмо от Генералното консулство в Мюнхен, адресирано към българите, живеещи в Германия.

Stack of Paper

Изисквания на гранична полиция при пътуване с деца

1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани.

Малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД. Непълнолетните български граждани (навършилите 14 год. възраст) напускат страната с паспорт или лична карта по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД. Личната карта е документ за пътуване и преминаване през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във етапа на самото пътуване /излизане/ от България.

Съгласно чл. 76, т. 9  от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

Освен от български нотариус, декларацията може да бъде заверена и от съдията по вписванията при съответния районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.

В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата. (в Германия адресите са тук)

В чужбина, такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана по реда, описан в сайта на Министерството на външните работи.

Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.

Не се изисква декларация за съгласие, когато:

1.1 Отсъстващият родител не е български гражданин;

1.2 Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.

1.3 В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.

1.4 Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.

В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби “Гражданска регистрация и административно обслужване”.

2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство.

Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.

При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП, той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с  чужд документ за пътуване, е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на граничните пунктове се изпълнява следното:

2.1 Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта И валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.

2.2 Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие, издадена по реда, описан в т. 1 ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена по начина, описан в т. 1, то няма да бъде допуснато да излезе от България.

Освен поради цитираната по-горе разпоредба от ЗЧРБ, това се налага и поради практиката в редица държави, документите за пътуване на деца да се издават без да се изисква съгласието и на двамата родители.

Следва да имате предвид и следното:

Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.

В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на МВР, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от Семейния кодекс.

Източник:  Справочна информация за пътуващите в чужбина на Главна дирекция “Гранична Полиция”

Образец на декларацията можете да намерите тук.

Stack of Paper

Пълномощно в Германия

Ако ви се налага да издадете пълномощно на роднина в България, докато се намирате в Германия, имате два варианта.

Заверка в консулска служба

Заверката в консулска служба на Република България в Германия струва 15 евро на подпис (в Мюнхен – 30, ако е на същия ден и 15, ако е за следващия ден) и е със силата на нотариална заверка. По този начин пълномощното важи в България без допълнителни заверки. Неудобството е, че трябва да се вземе отпуска за пътешествието до въпросната служба, ако живеете далеч от такава. Няма нужда да си записвате час, просто отивате в приемното им време.

Пълен списък на консулските и дипломатическите представителства на България в Германия можете да намерите тук.

Забележка: Имайте предвид, че тези представителства са едни особени институции и почиват и на немските, и на българските празници.

Заверка при немски нотариус

Можете да направите заверка на подписа си и при немски нотариус. По данни от познати струва около 23.80 евро. Може пълномощното да е директно на български, НО трябва да се сложи задължително апостил.  Нотариусът прави заверка на подписа и пише, че не разбира езика, на който е написано пълномощното (освен, ако не намерите нотариус, който говори български 🙂 ).

Апостилът се слага обикновено в Landgericht. Струва около 20 евро. По-долу има списък, но лесно можете да намерите отговорния за вашето населено място Landgericht (те слагат апостилите на нотариално заверените документи) като потърсите по име на града + Landgericht + Apostille. Например, ако живеете в Щутгарт, лесно можете да намерите страницата и отговорната за това служителка в Landgericht Stuttgart с работните ѝ времена в интернет тук.

Също така, на повечето места можете да изпратите документа за апостил и по пощата. В Щутгарт, например, има дори формуляр за това на страницата на Landgericht-а. На други места няма, но вероятно може да се уговори със служителя.

В България вероятно ще изискат и превод на заверката и апостила, защото служителят в България няма как да знае какво пише в заверката на немския нотариус. Става въпрос за 2-3 изречения.

Списък на институциите, поставящи апостил, по градове и провинции в Германия, можете да намерите тук. (липсва Баден-Вюртемберг)

Още по темата: Декларация за пътуване на дете в чужбина