Tag Archives: дете

Бременност и раждане в Германия

Преди спомените ми съвсем да са избледнели, сядам да документирам как протича една бременност и едно раждане в Германия и, тъй като голямата ми дъщеря е родена в България, да направя някои паралели с родилната помощ в България.

Майко мила, бременна съм!

За мен беше точно така, оказах се бременна без гинеколог в чужда държава и с двегодишна кака на ръце. Първите седмици от бременността се лутах и звънях по цял ден по практики, като всички, ама всички, отказваха да ме приемат, защото не приемали нови пациенти. Накрая една гинеколожка се съгласи да ме вземе, НО чак след 11 седмица. Преди това не правели Mutterpass. 11-та, 11-та, не е като да съм имала особен избор.

Къде Ви е хавлийката?

На първия преглед отидох със свито сърце и с нулева подготовка какво ме чака. Първо ме прегледа и установи, че съм бременна (не е като да не съм очаквала!), но строго ми се скара защо не си нося… хавлия. Явно съм гледала много стреснато, защото ми се изясни троснато, че трябвало да си нося хавлия, за да си постилам на гинекологичния стол. Бях в лек потрес, но това е положението – ХАВЛИЯ и толкоз.

Издадоха ми Mutterpass, симпатично книжле, в което се вписват всички изследвания на бременната. Скараха ми се леко защо не си нося изследванията от първата бременност, промърморих, че са в България (ако знаех и къде, щеше да е супер) и започнахме на чисто с изследванията.

Какви изследвания ще искате?

Допълнителните изследванията са доста и скъпи. Касата, както се оказа, плаща на гинеколога доста скромна сума за проследяване на една бременност и всякакви “глезотии” като ултразвук над 3-те полагащи се за цялата бременност, изследване за Даун и прочие, се плащат от бременната. Бутнаха ми един лист с цени и изследвания с поръка да им кажа какво искам. Аз, естествено, първо се борех с немските термини, после с голямата ми дъщеря (тогава на 2), и накрая така и не стигнах до задълбочен размисъл за изследванията. Всеки път ми се мръщеха, че не знам какво искам.

В крайна сметка си доплатих за изследване за Даун и за два допълнителни ултразвука. Полът разбрах чак след 20-та седмица и то след Feindiagnostik, за разлика от 12-та в България. Ако си спомням точно, съм дала около 300 евро за допълнителни изследвания като за Feindiagnostik трябваше да пътувам до съседен град. Чакането също беше доста, в България, честно казано, влизах доста по-бързо в кабинета. Тук сякаш е въпрос на чест да те оставят да висиш час и половина пред кабинета.

Имате ли акушерка?

Голяма част от изследванията – мерене, теглене, обременяване с глюкоза, взимане на кръв, ги прави акушерка (Hebamme). При нормално раждане има възможност да се ангажира акушерка за самото раждане, но това трябва да се направи много рано, защото акушерките в Германия са доста малко и претоварени. Това е, грубо казано еквивалентът на българския “избор екип”, тя се ангажира да дойде в болницата, когато започне раждането. Тя поема и домашните посещения при бебето, които в България се правят от педатъра, но нашата в София изобщо нямаше и намерение да посещава когото и да е. Моята акушерка беше изключително симпатична, дори ми беше по-приятно с нея, отколкото с лекарката. Меренето на тоновете, което отнема доста време, също го правеше тя.

Къде е родилката?

И така бавно и полека аз едреех и дойде време за раждането. Оказа се, че разрезът от първото ми секцио не е издържал особено добре, да не кажа, че едвам се носех, поддържайки корема си с ръце, и се наложи второ секцио. Дойде щастливият ден, тръгнахме с мъжа ми, паркирахме страшно горди на паркомястото с щъркел (запазено специално и единствено за родилки), влязохме, изтеглихме си номерче културно и зачакахме. И… ни забравиха. 🙂 Докато се хилехме и си правехме филмчета, изтърча пищисана сестра и започна да ме вика по име. Защо не съм дошла по-рано. Казвам, ето ме, стоя си тук от 40 минути. И от чакалнята директно ме вкараха в операционната, нямаше време ни за клизми, ни за обяснения.

За щастие мъжът ми работеше в същата болница и анестезиолозите ни бяха познати. Сложиха ми упойката от първия път (срещу 8 пъти бодене в Токуда). Самото секцио мина много по-добре от първото, въпреки срастванията, които ми бяха оставили за спомен от България. Възстанових се много бързо, станах след няколко часа от операцията, кърмих без проблем, мъжът ми беше с мен в стая, бебето също. Наистина беше чудесно изживяваване, което с радост си спомням. Аз раждах със секцио, но бях просто очарована какви условия има за нормално раждане – топка, вана, люлка за бременната, наистина чудесни условия. В Токуда, при скъпото и прескъпо доплащане, изживяванията ми далеч не бяха толкова положителни.

За кърменето: вие сте идеалната майка!

Да, точно това чух от акушерка в Германия за мен. Че съм идеалната майка, защото съм кърмила голямата си дъщеря до над 2 годишна възраст. Гледах и мигах невярващо. А какво чух за себе си в Токуда при първото раждане – “пълен провал”! Това са абсолютно точни цитати на думи на сестри при първото и второто ми раждане. В Токуда кърмата не ми тръгваше след целия стрес по неуспешната упойка и силно кървене. Всички майки кърмеха, пълнеха и препълваха шишенца с кърма, аз стисках като луда с една ръчна помпичка (естествено, че си носиш помпа и стерилизатор, нищо че си платил няколко хиляди за раждането и прословутия “избор екип”) и нищо.

Професионални електрически помпи, каквито тук се полагат с рецепта от аптеката, няма. Не само, че не ми помагаха, караха ми се. Говореше се за мен все едно не съм в стаята. Със свити устни ми се подаваха шишенца с адаптирано мляко. Е, тръгна накрая кърмата, и кърмих точно 4 години без прекъсване, две деца едно след друго. Не спрях да кърмя и по време на бременността с второто бебе. Помогнаха ми не тези, на които това им е работата, а консултантка на НАПК, за което съм много благодарна. За сравнение, в Германия ми показваха пози за кърмене, показваха ми положението на устничките на бебето, как трябва да засуче правилно, имаше дори формуляр в стаята за попълване колко пъти е яло детето и в каква поза. Не че не го знаех, но се полага на всяка бременна.

Митове и легенди за раждането в Германия

В заключение искам да развенчая някои митове за раждането в Германия, които се разпространяват по форуми и групи

  • Ако родиш дете в Германия, то автоматично получава немско гражданство – само, ако единият от родителите е живял в Германия поне 8 години към датата на раждането.
  • Раждането в Германия е безплатно – само, ако си здравно осигурен в Германия, в противен случай получаваш солидна сметка (чувала съм суми от порядъка на 3000 до 5000 евро).
  • Може да се роди в Германия безплатно с европейска здравна карта – не може, тя е само за спешни случаи, а раждането не е неочаквано събитие.
  • За раждането на дете дават “награда” (еднократна помощ) – като цяло не е така, но има някои общини, които дават Zuwendung für Neugeborene.

Photo by Ashton Mullins on Unsplash

Детски градини и ясли в Германия

Като майка на две деца, посещаващи от ранна възраст детски градини в Германия, реших, че е време да споделя челен опит и в тази сфера на емигрантския живот.

Какви са детските градини в Германия?

С една дума – различни. Във всеки град или село детските градини имат различни работни времена, такси, Träger (институцията, която ги субсидира – може да е община, църква, Червен кръст, ASB и т.н.) и концепция за отглеждането на детето. Разбира се, има и прилики, но като цяло всяка градина е сама за себе си със специфичните си особености.

Колко струват детските градини в Германия?

Любим въпрос. Навсякъде е различно, зависи от общината, в която се намира градината. На някои места е според дохода на родителите, на някои места общината определя такса според броя часове, които детето прекарва там, евентуално с намаление за второ дете, има и градове, където е безплатно. Гледането на деца до 3-годишна възраст (яслата) е доста по-скъпото удоволствие. Там таксите са значително по-високи. За да не съм голословна – до скоро в Хайлброн за малката ми дъщеря плащахме 450 евро такса за ясла, а за голямата градината (за деца над 3 години) беше безплатна, ако си жител на града Хайлброн. В момента в друго населено място плащаме по около 200 евро на дете за градина. Във всяко населено място е различно, не е до провинция или област, всеки град и село сам определя таксите си.

Как се записва дете на градина или ясла?

Различно в различните населени места – в Плауен имаше Kita Card, която се получаваше от общината и можеше да се остави само в една градина. В Хайлброн имаше централизирана онлайн система, но там пък срокът за кандидатстване беше само до февруари на настоящата година и ако се местиш през годината трябваше да се обадиш в отдел в общината. И в последното населено място се записахме директно в градината. За записването в Хайлброн, понеже е доста гъсто населен и местата са малко, ни искаха удостоверения от работодателите, че сме заети на минимум 50% работно време.

Каква е концепцията на градините?

До сега сме били в общо три градини в различни населени места в Германия. В първата и последната градина децата са в групи по около 15-20 деца (броят зависи от това колко възпитателки на какво работно време има), имат обща програма за част от деня, а във времето за игра се смесват с останалите деца в градината на двора, в помещенията за игра или физкултурния салон. Във втората ни градина имаше т.нар.  offenes Konzept. Няма групи, детето идва на градина, закусва и после си избира в коя стая да играе – при нас имаше стая за музика (Musikraum), стая за строене със строители (Bauraum), стая за почивка и приказки (Kuschelraum), стая за рисуване (Malraum).  При голямата ми дъщеря отвореният концепт обаче не сработи особено добре, не се чувстваше част от група и трудно завързваше приятелства. Аз лично съм по-доволна от класическите групи.

Какви са работните времена?

Болна тема. Голяма част от градините в Германия са само полудневни, в 13.30-14.00 всичко е свършило и децата са прибрани. Голяма част от майките работят само на половин ден или не работят и явно това ги устройва, но ако желаеш или ти се налага да работиш във време, различно време от 8 до 12, имаш проблем. В по-гъсто населените региони, често и двамата родители трябва да докажат заетост над 50%, за да получат целодневно място в градина. Отделно чакането за място в тези райони може да се окаже над година. Обикновено места се освобождават септември, когато децата тръгват на училище.

Как децата тръгват на градина или ясла?

Децата тръгват на градина след период на привикване (Eingewöhnung). И в трите градини до сега използваха т.нар. Берлински модел за адаптация.  Първите два дни родителят присъства с детето за около два часа, на третия ден излиза за кратко, а в следващите дни се сбогува с детето още на вратата и го оставя за няколко часа като времето се увеличава с всеки изминал ден.  Всичко звучи чудесно и щадящо за децата и наистина може да е, но в някои градини се злоупотребява с този период. Конкретно във втората ни градина искаха родител да ходи цели 4 седмици с голямото дете и 6 седмици с малкото, докато привикнат. Те, разбира се, бяха привикнали много по-бързо от това и голямата ми дъщеря плачеше, че трябва да я прибера на обяд, но не склониха да я вземат по-бързо. Бях ангажирала и баба, и таткото, за да успявяме. Да не говорим какви проблеми ми създаваше това в работата. В последствие разбрах, че на възпитателките това се водят допълнителни часове, които после обръщат в почивни и ми стана ясна неотстъпчивостта им. В общия случай привикването трае около две седмици и наистина помага на детето да свикне по-лесно с градината.

Каква е материалната база на градините?

Като цяло, материалната база на градините е добра. Моето лично впечатление е, че в по-малките населени места градините са по-поддържани и персоналът е по-мотивиран да работи. Навсякъде до сега е имало физкултурен салон, нещо много необходимо, защото времето не позволява децата винаги да играят навън. Също така навсякъде имаше и кухня, където децата помагат в готвенето на различни неща.  В първата ни градина дори имаше нещо като сауна за деца (Infrarotkabine) – при климата там си беше направо необходимост. В по-големи градове обаче съм виждала и по-старички градини, доста бяха на първи етаж в жилищен блок с малък или не много хубав двор. Това, разбира се, са полудневни градини, където децата прекарват само няколко часа.

Как изглеждат градините в Германия?

Тук прилагам няколко снимки от различните градини, които са посещавали моите деца.

Други статии по темата:

© Забранено е копирането на съдържанието на статията както и на снимките в нея под каквато и да е форма!

Stack of Paper

Декларация за пътуване на дете в чужбина

Декларацията за пътуване на дете в чужбина се изисква при напускане на Република България от непълнолетно лице с българско гражданство, пътуващо само с единия си родител или без нито един от родителите си.

Трябва ли ми наистина декларация?

След обстойно четене по форуми се осведомих, че за нашия случай – деца само с българско гражданство на родители само с българско гражданство – декларация трябва. До сега сме пътували всички заедно, но използвахме случая, когато се прибрахме в България и издадохме декларации за двете деца. В нашия случай издадохме 3 декларации – в едната аз упълномощавам мъжа ми да пътува с двете деца заедно и всяко по отделно, във втората той упълномощава мен за същото и в третата двамата заедно упълномощаваме баба им. Цялото удоволствие при нотариус ни струваше 20 лв. и 40 стотинки. Искаха ни и актове за раждане на децата, за да удостоверим, че наистина сме техни родители. Ние не носехме, имахме паспорти, но те нещо не ги удовлетвориха. Все пак ни пуснаха да “минем метър” и се сдобихме с декларациите.

Вероятно знаете, но да уточня, че въпросната декларация се иска при НАПУСКАНЕ на България. Тоест, човек може да се окаже в неприятната ситуация да влезе с децата си в България и да не може да излезе без декларация от другия родител.

ВАЖНО: При напускане на страната трябва да си носите задължително обикновено ксерокопие на декларацията, защото на границата ще ви го поискат и ще задържат копието, а ако нямате такова, ще ви вземат оригинала! Мисля че вече се досещате защо – и там, както и в паспортната служба, няма ксерокс! 🙂

Какво казват властите?

От форумите останах с впечатлението, че независимо с какво гражданство са детето и родителите, ако митничарят се усъмни, че има нещо българско в родата, може да поиска декларация. Официалната информация на МВнР гласи, че ако детето има българско гражданство и друго гражданство и носи и двата паспорта, няма да му искат декларация. Четейки информацията, установих, че и на постоянно живеещи в чужбина българчета само с български гражданство не би трябвало да се иска декларация, ако представят документ, че живеят постоянно в чужбина. Практиката обаче показва, че на границата се презастраховат и искат декларация. Тъй като тук не говоря от собствен опит, ще се доверя на компетентните източници и ще публикувам линк към сайта на Гранична полиция, където подробно е описано какви изисквания имат към децата, напускащи територията на Република България.

Къде се прави декларацията?

Декларацията може да се завери:

  1. При нотариус в България – освен лична карта на декларатора или деклараторите и данни на детето, искат и акт за раждане, за да се докаже, че си родител на детето.
  2. В българска консулска служба в чужбина. В Берлин заверката на 1 подпис струваше 15 евро. Напоследък чувам, че са започнали да искат допълнителна такса за заверка на същия ден. В Германия консулските служби са три: в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. Адреси и телефони можете да намерите тук.
  3. При немски нотариус. Процедурата тук е следната: Можете да напишете декларацията директно на български. Немският нотариус заверява само подписа на декларатора и упоменава, че не владее езика, на който е написана декларацията. Струва около 24 евро. След това слагате апостил на заверената декларация в съответната институция в съответния град или област, отговорна за слагане на апостили върху документи, издадени от нотариуси (обикновено в Landgericht). Струва около 20 евро. Може да се прати и по пощата за апостил. След това, заверката на нотариуса и апостила се превеждат на български и тогава вече можете да пътувате (като не забравяте да си направите и да си носите обикновено ксерокопие на декларацията!). Преводът може да си го направите и в България, декларацията трябва на излизане от страната. Става дума за няколко изречения.
    Списък на всички места в Германия, където се слагат апостили тук.   (без Баден-Вюртемберг, за там търсете Landgericht+Apostille+името на населеното място)
Образец на декларацията

Образец на декларацията за пътуване на дете в чужбина според изискванията на МВнР и Дирекция “Гранична полиция”:

Образец на декларация за пътуване на дете в чужбина

Бланката съдържа всички варианти за пътуване:

  • дете, непридружено от родители
  • дете, пътуващо само с един родител
  • дете, пътуващо с определен човек (например баба или дядо)

Няма нужда да искате достъп до файла в Google Docs, просто си го свалете или копирайте съдържанието и го редактирайте със собствените си данни.

Още по темата: