Tag Archives: бебе

Детски градини и ясли в Германия

Като майка на две деца, посещаващи от ранна възраст детски градини в Германия, реших, че е време да споделя челен опит и в тази сфера на емигрантския живот.

Какви са детските градини в Германия?

С една дума – различни. Във всеки град или село детските градини имат различни работни времена, такси, Träger (институцията, която ги субсидира – може да е община, църква, Червен кръст, ASB и т.н.) и концепция за отглеждането на детето. Разбира се, има и прилики, но като цяло всяка градина е сама за себе си със специфичните си особености.

Колко струват детските градини в Германия?

Любим въпрос. Навсякъде е различно, зависи от общината, в която се намира градината. На някои места е според дохода на родителите, на някои места общината определя такса според броя часове, които детето прекарва там, евентуално с намаление за второ дете, има и градове, където е безплатно. Гледането на деца до 3-годишна възраст (яслата) е доста по-скъпото удоволствие. Там таксите са значително по-високи. За да не съм голословна – до скоро в Хайлброн за малката ми дъщеря плащахме 450 евро такса за ясла, а за голямата градината (за деца над 3 години) беше безплатна, ако си жител на града Хайлброн. В момента в друго населено място плащаме по около 200 евро на дете за градина. Във всяко населено място е различно, не е до провинция или област, всеки град и село сам определя таксите си.

Как се записва дете на градина или ясла?

Различно в различните населени места – в Плауен имаше Kita Card, която се получаваше от общината и можеше да се остави само в една градина. В Хайлброн имаше централизирана онлайн система, но там пък срокът за кандидатстване беше само до февруари на настоящата година и ако се местиш през годината трябваше да се обадиш в отдел в общината. И в последното населено място се записахме директно в градината. За записването в Хайлброн, понеже е доста гъсто населен и местата са малко, ни искаха удостоверения от работодателите, че сме заети на минимум 50% работно време.

Каква е концепцията на градините?

До сега сме били в общо три градини в различни населени места в Германия. В първата и последната градина децата са в групи по около 15-20 деца (броят зависи от това колко възпитателки на какво работно време има), имат обща програма за част от деня, а във времето за игра се смесват с останалите деца в градината на двора, в помещенията за игра или физкултурния салон. Във втората ни градина имаше т.нар.  offenes Konzept. Няма групи, детето идва на градина, закусва и после си избира в коя стая да играе – при нас имаше стая за музика (Musikraum), стая за строене със строители (Bauraum), стая за почивка и приказки (Kuschelraum), стая за рисуване (Malraum).  При голямата ми дъщеря отвореният концепт обаче не сработи особено добре, не се чувстваше част от група и трудно завързваше приятелства. Аз лично съм по-доволна от класическите групи.

Какви са работните времена?

Болна тема. Голяма част от градините в Германия са само полудневни, в 13.30-14.00 всичко е свършило и децата са прибрани. Голяма част от майките работят само на половин ден или не работят и явно това ги устройва, но ако желаеш или ти се налага да работиш във време, различно време от 8 до 12, имаш проблем. В по-гъсто населените региони, често и двамата родители трябва да докажат заетост над 50%, за да получат целодневно място в градина. Отделно чакането за място в тези райони може да се окаже над година. Обикновено места се освобождават септември, когато децата тръгват на училище.

Как децата тръгват на градина или ясла?

Децата тръгват на градина след период на привикване (Eingewöhnung). И в трите градини до сега използваха т.нар. Берлински модел за адаптация.  Първите два дни родителят присъства с детето за около два часа, на третия ден излиза за кратко, а в следващите дни се сбогува с детето още на вратата и го оставя за няколко часа като времето се увеличава с всеки изминал ден.  Всичко звучи чудесно и щадящо за децата и наистина може да е, но в някои градини се злоупотребява с този период. Конкретно във втората ни градина искаха родител да ходи цели 4 седмици с голямото дете и 6 седмици с малкото, докато привикнат. Те, разбира се, бяха привикнали много по-бързо от това и голямата ми дъщеря плачеше, че трябва да я прибера на обяд, но не склониха да я вземат по-бързо. Бях ангажирала и баба, и таткото, за да успявяме. Да не говорим какви проблеми ми създаваше това в работата. В последствие разбрах, че на възпитателките това се водят допълнителни часове, които после обръщат в почивни и ми стана ясна неотстъпчивостта им. В общия случай привикването трае около две седмици и наистина помага на детето да свикне по-лесно с градината.

Каква е материалната база на градините?

Като цяло, материалната база на градините е добра. Моето лично впечатление е, че в по-малките населени места градините са по-поддържани и персоналът е по-мотивиран да работи. Навсякъде до сега е имало физкултурен салон, нещо много необходимо, защото времето не позволява децата винаги да играят навън. Също така навсякъде имаше и кухня, където децата помагат в готвенето на различни неща.  В първата ни градина дори имаше нещо като сауна за деца (Infrarotkabine) – при климата там си беше направо необходимост. В по-големи градове обаче съм виждала и по-старички градини, доста бяха на първи етаж в жилищен блок с малък или не много хубав двор. Това, разбира се, са полудневни градини, където децата прекарват само няколко часа.

Как изглеждат градините в Германия?

Тук прилагам няколко снимки от различните градини, които са посещавали моите деца.

Други статии по темата:

© Забранено е копирането на съдържанието на статията както и на снимките в нея под каквато и да е форма!

Онлайн услуги на българските консулства в чужбина

От скоро българските консулски служби в чужбина (и в частност в Германия) предлагат някои административни услуги в обща платформа.

Какво можем да се направи онлайн?

Онлайн в момента може да се подаде заявление за издаване на български лични документи и да се запази час за подаване на документите. (Разходката до посолството е неизбежна, все още.)

Важна промяна за Германия е, че вече за изваждане на каквито и да е лични документи, включително и на пасаван за бебе, се запазва час. В момента периодът е преходен и все още приемат запазване по телефон и мейл, но скоро ще е само онлайн. Другите консулски услуги, като например заверка на пълномощни, се извършват без запазване на час.

Къде?

Адресът на сайта е http://consulatebg.eu или http://econsulate.eu/.


Каква е процедурата?

Процедурата, за да подадете заявление и да запазите час за издаване на български документи за самоличност,  е следната:

  1. Отваряте сайта http://consulatebg.eu или http://econsulate.eu/.
  2. Избирате опцията Електронно заявление за БЛД и попълвате личните си      данни в жълтите полета.
  3. Забележка: Ако попълвате заявление за временен паспорт на бебе, родено в чужбина, което все още няма ЕГН, първите 6 цифри в полето за ЕГН се пишат на база на рожденната дата на детето, а останалите 4, се попълват с нули. 
  4. След като сте готови, избирате бутона Попълних заявлението вярно. Генерирай бар код и UIN.
  5. Горе в ляво, под полето за снимка, се генерира UIN код, който ще ви трябва, за да си запазите час.
  6. Избирате опцията Онлайн запис за БЛД и си запазвате час за подаване на документи в желаната от вас консулска служба. За да запазите часа, ще ви трябва UIN кода от предишната стъпка. 
  7. След като вече сте подали документите, можете да проверите дали са готови на страницата Получени български лични документи в консулската служба.

Забележка: Не може само да запазите час за издаване на лични документи, задължително трябва да попълните и заявлението!


Германия – България с кола и бебе

Пътувайки за пореден път по дестинацията Германия – България ми хрумна, че мога да споделя някои впечатления покрай пътуването с кола и малки деца. Ако се чудите защо се тръскаме с кола – живеем на 300 км от летище с директен полет до България. Всъщност, Прага ни е най-близо, само на 200 км. Но поради многото багаж и фактът, че роднините ни са пръснати из цяла България, обикаляме с колата.

Пътят

Ние пътуваме винаги по маршрута Германия – Австрия – Словения – Хърватска – Сърбия – България. Той ни е най-кратък, въпреки че не е най-евтин по отношение на пътните такси.

Австрия: Планини и тунели

Пътуването през Австрия ни е изключително приятно, пътищата са хубави, гледката на планините покрай пътя е прекрасна. Има много тунели, но те се минават сравнително леко, отстрани на по-дългите тунели пише колко километра остават до края на тунела, а вътре се хваща радио. За шофьора е уморително карането в тунелите, затова при нас другият възрастен винаги е длъжен да говори и да държи шофьора ангажиран, защото човек направо се хипнотизира от монотонната гледка в тунела. В Австрия бензиностанциите в повечето случаи не са с отбивка от платното, а трябва да слезеш от магистралата и да завъртиш, за да стигнеш до бензиностанцията. Винетката за Австрия за 10 дни е 8.50 евро и се плаща за два тунела на А9 – съответно 5 и 8 евро. Винетките за Австрия и Словения обикновено се продават заедно, най-удобно е да се вземат така, за да не се спира два пъти.

Austria
Гледка в Австрия

Словения: Скъпи винетки и чакане

За километрите, които се минават през Словения, винетката е с абсурдна цена. Още повече, че половината път през “огромната” им територия е двулентов, а не магистрала. За да направят още по-неприятно преминаването през територията си, словенските митничари се бавят ужасно и правят винаги опашки на границите. Минаваме от там по възможност бързо и с неудоволствие.

Хърватска: Хубави магистрали и любезни хора

Хърватска е другата ни любима страна по пътя към България. Магистралите са с тол такси (преминаването излиза грубо около 20 евро – точните цени тук) и са перфектни – нови, почти без завои, с електронни табла и осветление. Пътят през Хърватска просто не се усеща. Преди да ги приемат в Евросъюза редовно се чудехме поради каква причина ние сме в ЕС, а те – не.  На пунктовете за плащане трябва да се гледат светлинните табла отгоре. Ако ще плащате в кеш, гледайте да има символ на човече, там има човек, който взима таксата, но в пъти по-бързо се минава на местата, където се плаща с карта и пише “No cash. Bank Cards Only”. Там важат всички кредитни карти.

В Хърватска пренощуваме. Имаме едно любимо пансионче близо до Загреб, където отсядаме всеки път. Човек може спокойно да си говори на български, разбират го. Храната също ни харесва, много е подобна на българската. Не знам дали защото в Хърватска си почиваме и пътят е хубав и не сме толкова нервни, но хърватите винаги са ни били особено симпатични и ни се струват много приятни и любезни хора. Също така, при задръстване в Хърватска веднага се появи полиция да управлява трафика и директно глобиха тарикатите, които минават през аварийната лента, което в Словения и Сърбия просто не се случва.

Задръстване в Хърватска
Задръстване в Хърватска
Croatia View
Изглед покрай магистралата

Сърбия: Опашки и ужасни тоалетни

На излизане от Хърватска стисваме зъби, защото знаем какво ни чака – опашка на сръбската границата, дупки по магистралите и ужасни тоалетни. На прибиране към Германия тази година сърбите просто минаха всички граници – висяхме 4 часа на границата в задръстване, без вода и тоалетна на 40 градусова жега с две малки деца в колата. Нямаше и помен от пътна полиция. Беше ужасяващо. Магистралите в Сърбия са с тол такси. Цената е на пътя Белград-Ниш е 730 RSD (около 6 евро), а Белград-Шид 340 RSD (около 3 евро). Не мога да не спомена и сръбските тоалетни – такива просто другаде няма. Голяма част са с клекала! Но като се има предвид хигиената, може би и така е по-добре. Не мислете, че като спрете на лъскаво ОМВ, ще има хубава тоалетна – е, по-добра е от селската, но много далеч от чистотата. В Сърбия се стараем да караме бързо и да не спираме много-много. Съветът ми е в Сърбия да гледате табелите, а не да слушате GPS-а, защото за повечето (Tom Tom, Garmin) територията на Сърбия е terra incognita. От картите на IGO засега сме  най-доволни, но и те са ни обърквали покрай Белград. Така че, покрай Белград, гледайте табелите. Също така, гледайте какво ви таксуват на бензиностанциите, защото веднъж се опитаха да ми вземат двойно пари при покупка на бензиностанция с кредитна карта.

Serbian Border
Сръбската граница след 4 часа чакане

България: Най-сетне вкъщи

Обикновено пристигаме в България претрепани и по тъмно. Винетки има веднага след границата, обикновено на втората или третата бензиностанция опашката е по-малка. Следват около 50 км до София, които ако децата са будни ни се струват цяла вечност, преди да се приберем и да се хвърлим в банята.

Bulgarian Border
Българската граница

Децата

Всъщност, най-голямото предизвикателство е не пътят, а децата. Малката ни дъщеря е на два месеца и за щастие е доста спокойна. Тя прекара пътя основно в сукане и спане. Сложно беше когато трябваше да се сменя памперс в движение, защото не винаги може да се спира, когато бебето се разплаче. Ако памперсът е наакан, задачата става с повишена трудност. 🙂 Няколко пъти повърна върху мен, но общо взето това беше.

Голямата ни дъщеря обаче далеч не е толкова лесен случай. Сложихме я отпред, понеже отзад трябваше да бъда аз с бебето. В резултат на това баща й разви умението едновременно да кара и да подава солети, сокчета, да включва таблет и да завива с одеалце. 🙂 Жизнено важно беше на всеки 3 часа да спираме, за да може тя да се раздвижи. Бензиностанциите с пързалки бяха истинско спасение. Тук ми се ще да изброя нещата, които значително ми улесняват живота при пътуване:

  • Таблет с качени детски филмчета и включен на зарядно в колата – жизнено необходим!
  • Мокри кърпички в промишлени количества, натикани във всеки възможен джоб на колата
  • Органайзери за кола на двете задни седалки – най-доволни сме от този модел на Хаук – Hauck Cover me Deluxe Rückenlehnenschutz antrazit. Тези с мрежички са по-добри, защото виждаш веднага какво има вътре.
  • Походно гърне – всъщност обикновено малко гърне, което стои в колата. Слагам памперс вътре, ако ще се ползва и после хвърлям памперса, за да не се налага да мия гърнето.
  • Вода и сок със спортна капачка – успя да ги разлее и тях, но по-трудно от обикновените
  • Единични кърпички за очила – и двамата с мъжа ми сме с очила и няма по-неприятно нещо от това да се звериш в пътя с мръсни стъкла на очилата.

Общо взето това изчерпва основните неща, които се повтарят при всяко пътуване. Прибирането по Коледа е значително по-спокойно от това през лятото, но въпреки това си е приключение.