Category Archives: Travel

Stack of Paper

Пълномощно в Германия

Ако ви се налага да издадете пълномощно на роднина в България, докато се намирате в Германия, имате два варианта.

Заверка в консулска служба

Заверката в консулска служба на Република България в Германия струва 15 евро на подпис (в Мюнхен – 30, ако е на същия ден и 15, ако е за следващия ден) и е със силата на нотариална заверка. По този начин пълномощното важи в България без допълнителни заверки. Неудобството е, че трябва да се вземе отпуска за пътешествието до въпросната служба, ако живеете далеч от такава. Няма нужда да си записвате час, просто отивате в приемното им време.

Пълен списък на консулските и дипломатическите представителства на България в Германия можете да намерите тук.

Забележка: Имайте предвид, че тези представителства са едни особени институции и почиват и на немските, и на българските празници.

Заверка при немски нотариус

Можете да направите заверка на подписа си и при немски нотариус. По данни от познати струва около 23.80 евро. Може пълномощното да е директно на български, НО трябва да се сложи задължително апостил.  Нотариусът прави заверка на подписа и пише, че не разбира езика, на който е написано пълномощното (освен, ако не намерите нотариус, който говори български 🙂 ).

Апостилът се слага обикновено в Landgericht. Струва около 20 евро. По-долу има списък, но лесно можете да намерите отговорния за вашето населено място Landgericht (те слагат апостилите на нотариално заверените документи) като потърсите по име на града + Landgericht + Apostille. Например, ако живеете в Щутгарт, лесно можете да намерите страницата и отговорната за това служителка в Landgericht Stuttgart с работните ѝ времена в интернет тук.

Също така, на повечето места можете да изпратите документа за апостил и по пощата. В Щутгарт, например, има дори формуляр за това на страницата на Landgericht-а. На други места няма, но вероятно може да се уговори със служителя.

В България вероятно ще изискат и превод на заверката и апостила, защото служителят в България няма как да знае какво пише в заверката на немския нотариус. Става въпрос за 2-3 изречения.

Списък на институциите, поставящи апостил, по градове и провинции в Германия, можете да намерите тук. (липсва Баден-Вюртемберг)

Още по темата: Декларация за пътуване на дете в чужбина

Германия – България с кола и бебе

Пътувайки за пореден път по дестинацията Германия – България ми хрумна, че мога да споделя някои впечатления покрай пътуването с кола и малки деца. Ако се чудите защо се тръскаме с кола – живеем на 300 км от летище с директен полет до България. Всъщност, Прага ни е най-близо, само на 200 км. Но поради многото багаж и фактът, че роднините ни са пръснати из цяла България, обикаляме с колата.

Пътят

Ние пътуваме винаги по маршрута Германия – Австрия – Словения – Хърватска – Сърбия – България. Той ни е най-кратък, въпреки че не е най-евтин по отношение на пътните такси.

Австрия: Планини и тунели

Пътуването през Австрия ни е изключително приятно, пътищата са хубави, гледката на планините покрай пътя е прекрасна. Има много тунели, но те се минават сравнително леко, отстрани на по-дългите тунели пише колко километра остават до края на тунела, а вътре се хваща радио. За шофьора е уморително карането в тунелите, затова при нас другият възрастен винаги е длъжен да говори и да държи шофьора ангажиран, защото човек направо се хипнотизира от монотонната гледка в тунела. В Австрия бензиностанциите в повечето случаи не са с отбивка от платното, а трябва да слезеш от магистралата и да завъртиш, за да стигнеш до бензиностанцията. Винетката за Австрия за 10 дни е 8.50 евро и се плаща за два тунела на А9 – съответно 5 и 8 евро. Винетките за Австрия и Словения обикновено се продават заедно, най-удобно е да се вземат така, за да не се спира два пъти.

Austria
Гледка в Австрия

Словения: Скъпи винетки и чакане

За километрите, които се минават през Словения, винетката е с абсурдна цена. Още повече, че половината път през “огромната” им територия е двулентов, а не магистрала. За да направят още по-неприятно преминаването през територията си, словенските митничари се бавят ужасно и правят винаги опашки на границите. Минаваме от там по възможност бързо и с неудоволствие.

Хърватска: Хубави магистрали и любезни хора

Хърватска е другата ни любима страна по пътя към България. Магистралите са с тол такси (преминаването излиза грубо около 20 евро – точните цени тук) и са перфектни – нови, почти без завои, с електронни табла и осветление. Пътят през Хърватска просто не се усеща. Преди да ги приемат в Евросъюза редовно се чудехме поради каква причина ние сме в ЕС, а те – не.  На пунктовете за плащане трябва да се гледат светлинните табла отгоре. Ако ще плащате в кеш, гледайте да има символ на човече, там има човек, който взима таксата, но в пъти по-бързо се минава на местата, където се плаща с карта и пише “No cash. Bank Cards Only”. Там важат всички кредитни карти.

В Хърватска пренощуваме. Имаме едно любимо пансионче близо до Загреб, където отсядаме всеки път. Човек може спокойно да си говори на български, разбират го. Храната също ни харесва, много е подобна на българската. Не знам дали защото в Хърватска си почиваме и пътят е хубав и не сме толкова нервни, но хърватите винаги са ни били особено симпатични и ни се струват много приятни и любезни хора. Също така, при задръстване в Хърватска веднага се появи полиция да управлява трафика и директно глобиха тарикатите, които минават през аварийната лента, което в Словения и Сърбия просто не се случва.

Задръстване в Хърватска
Задръстване в Хърватска

Croatia View
Изглед покрай магистралата

Сърбия: Опашки и ужасни тоалетни

На излизане от Хърватска стисваме зъби, защото знаем какво ни чака – опашка на сръбската границата, дупки по магистралите и ужасни тоалетни. На прибиране към Германия тази година сърбите просто минаха всички граници – висяхме 4 часа на границата в задръстване, без вода и тоалетна на 40 градусова жега с две малки деца в колата. Нямаше и помен от пътна полиция. Беше ужасяващо. Магистралите в Сърбия са с тол такси. Цената е на пътя Белград-Ниш е 730 RSD (около 6 евро), а Белград-Шид 340 RSD (около 3 евро). Не мога да не спомена и сръбските тоалетни – такива просто другаде няма. Голяма част са с клекала! Но като се има предвид хигиената, може би и така е по-добре. Не мислете, че като спрете на лъскаво ОМВ, ще има хубава тоалетна – е, по-добра е от селската, но много далеч от чистотата. В Сърбия се стараем да караме бързо и да не спираме много-много. Съветът ми е в Сърбия да гледате табелите, а не да слушате GPS-а, защото за повечето (Tom Tom, Garmin) територията на Сърбия е terra incognita. От картите на IGO засега сме  най-доволни, но и те са ни обърквали покрай Белград. Така че, покрай Белград, гледайте табелите. Също така, гледайте какво ви таксуват на бензиностанциите, защото веднъж се опитаха да ми вземат двойно пари при покупка на бензиностанция с кредитна карта.

Serbian Border
Сръбската граница след 4 часа чакане

България: Най-сетне вкъщи

Обикновено пристигаме в България претрепани и по тъмно. Винетки има веднага след границата, обикновено на втората или третата бензиностанция опашката е по-малка. Следват около 50 км до София, които ако децата са будни ни се струват цяла вечност, преди да се приберем и да се хвърлим в банята.

Bulgarian Border
Българската граница

Децата

Всъщност, най-голямото предизвикателство е не пътят, а децата. Малката ни дъщеря е на два месеца и за щастие е доста спокойна. Тя прекара пътя основно в сукане и спане. Сложно беше когато трябваше да се сменя памперс в движение, защото не винаги може да се спира, когато бебето се разплаче. Ако памперсът е наакан, задачата става с повишена трудност. 🙂 Няколко пъти повърна върху мен, но общо взето това беше.

Голямата ни дъщеря обаче далеч не е толкова лесен случай. Сложихме я отпред, понеже отзад трябваше да бъда аз с бебето. В резултат на това баща й разви умението едновременно да кара и да подава солети, сокчета, да включва таблет и да завива с одеалце. 🙂 Жизнено важно беше на всеки 3 часа да спираме, за да може тя да се раздвижи. Бензиностанциите с пързалки бяха истинско спасение. Тук ми се ще да изброя нещата, които значително ми улесняват живота при пътуване:

  • Таблет с качени детски филмчета и включен на зарядно в колата – жизнено необходим!
  • Мокри кърпички в промишлени количества, натикани във всеки възможен джоб на колата
  • Органайзери за кола на двете задни седалки – най-доволни сме от този модел на Хаук – Hauck Cover me Deluxe Rückenlehnenschutz antrazit. Тези с мрежички са по-добри, защото виждаш веднага какво има вътре.
  • Походно гърне – всъщност обикновено малко гърне, което стои в колата. Слагам памперс вътре, ако ще се ползва и после хвърлям памперса, за да не се налага да мия гърнето.
  • Вода и сок със спортна капачка – успя да ги разлее и тях, но по-трудно от обикновените
  • Единични кърпички за очила – и двамата с мъжа ми сме с очила и няма по-неприятно нещо от това да се звериш в пътя с мръсни стъкла на очилата.

Общо взето това изчерпва основните неща, които се повтарят при всяко пътуване. Прибирането по Коледа е значително по-спокойно от това през лятото, но въпреки това си е приключение.

Stack of Paper

Декларация за пътуване на дете в чужбина

Декларацията за пътуване на дете в чужбина се изисква при напускане на Република България от непълнолетно лице с българско гражданство, пътуващо само с единия си родител или без нито един от родителите си.

Трябва ли ми наистина декларация?

След обстойно четене по форуми се осведомих, че за нашия случай – деца само с българско гражданство на родители само с българско гражданство – декларация трябва. До сега сме пътували всички заедно, но използвахме случая, когато се прибрахме в България и издадохме декларации за двете деца. В нашия случай издадохме 3 декларации – в едната аз упълномощавам мъжа ми да пътува с двете деца заедно и всяко по отделно, във втората той упълномощава мен за същото и в третата двамата заедно упълномощаваме баба им. Цялото удоволствие при нотариус ни струваше 20 лв. и 40 стотинки. Искаха ни и актове за раждане на децата, за да удостоверим, че наистина сме техни родители. Ние не носехме, имахме паспорти, но те нещо не ги удовлетвориха. Все пак ни пуснаха да “минем метър” и се сдобихме с декларациите.

Вероятно знаете, но да уточня, че въпросната декларация се иска при НАПУСКАНЕ на България. Тоест, човек може да се окаже в неприятната ситуация да влезе с децата си в България и да не може да излезе без декларация от другия родител.

ВАЖНО: При напускане на страната трябва да си носите задължително обикновено ксерокопие на декларацията, защото на границата ще ви го поискат и ще задържат копието, а ако нямате такова, ще ви вземат оригинала! Мисля че вече се досещате защо – и там, както и в паспортната служба, няма ксерокс! 🙂

Какво казват властите?

От форумите останах с впечатлението, че независимо с какво гражданство са детето и родителите, ако митничарят се усъмни, че има нещо българско в родата, може да поиска декларация. Официалната информация на МВнР гласи, че ако детето има българско гражданство и друго гражданство и носи и двата паспорта, няма да му искат декларация. Четейки информацията, установих, че и на постоянно живеещи в чужбина българчета само с български гражданство не би трябвало да се иска декларация, ако представят документ, че живеят постоянно в чужбина. Практиката обаче показва, че на границата се презастраховат и искат декларация. Тъй като тук не говоря от собствен опит, ще се доверя на компетентните източници и ще публикувам линк към сайта на Гранична полиция, където подробно е описано какви изисквания имат към децата, напускащи територията на Република България.

Къде се прави декларацията?

Декларацията може да се завери:

  1. При нотариус в България – освен лична карта на декларатора или деклараторите и данни на детето, искат и акт за раждане, за да се докаже, че си родител на детето.
  2. В българска консулска служба в чужбина. В Берлин заверката на 1 подпис струваше 15 евро. Напоследък чувам, че са започнали да искат допълнителна такса за заверка на същия ден. В Германия консулските служби са три: в Берлин, Мюнхен и Франкфурт. Адреси и телефони можете да намерите тук.
  3. При немски нотариус. Процедурата тук е следната: Можете да напишете декларацията директно на български. Немският нотариус заверява само подписа на декларатора и упоменава, че не владее езика, на който е написана декларацията. Струва около 24 евро. След това слагате апостил на заверената декларация в съответната институция в съответния град или област, отговорна за слагане на апостили върху документи, издадени от нотариуси (обикновено в Landgericht). Струва около 20 евро. Може да се прати и по пощата за апостил. След това, заверката на нотариуса и апостила се превеждат на български и тогава вече можете да пътувате (като не забравяте да си направите и да си носите обикновено ксерокопие на декларацията!). Преводът може да си го направите и в България, декларацията трябва на излизане от страната. Става дума за няколко изречения.
    Списък на всички места в Германия, където се слагат апостили тук.   (без Баден-Вюртемберг, за там търсете Landgericht+Apostille+името на населеното място)
Образец на декларацията

Образец на декларацията за пътуване на дете в чужбина според изискванията на МВнР и Дирекция “Гранична полиция”:

Образец на декларация за пътуване на дете в чужбина

Бланката съдържа всички варианти за пътуване:

  • дете, непридружено от родители
  • дете, пътуващо само с един родител
  • дете, пътуващо с определен човек (например баба или дядо)

Няма нужда да искате достъп до файла в Google Docs, просто си го свалете или копирайте съдържанието и го редактирайте със собствените си данни.

Още по темата: