Category Archives: Lifestyle

road

Шофьорска книжка в Германия

Наскоро смених българската си шофьорска книжка с немска и реших да обобщя някои от най-често задаваните въпроси относно шофьорските книжки в Германия.

Важат ли българските шофьорски книжки в Германия?

Да, ако книжката е любителска (категория B) и е издадена в България ПРЕДИ да сте се преместили за постоянно в Германия.

Трябва ли да си сменям българската книжка с немска?

Ако книжката е категория B и отговаря на горните условия, можете да карате с нея, докато изтече. После трябва да я смените с немска. Аз смених моята след 7 години в Германия срещу формуляр, снимка и старата книжка с талона. Върнаха ми и снимката. При нас няма очен атест – вписва се в немската книжка, ако имаш очила, че трябва да караш с тях.

Нямам шофьорска книжка, живея в Германия от повече от 6 месеца. Мога ли да се прибера и да изкарам курсовете в България?

Не! Това е много важно да се знае. Теоретично можете да изкарате такава книжка, но тя няма да е валидна. Полицията вече има система, в която да провери веднага от кога сте в Германия и кога е издадена книжката. Подлежите на висока глоба и забрана за шофиране за доста дълго време. Трябва да държите и MPU тест, за да можете отново да се явите на изпит. Опреснителният изпит отделно от това ще ви струва около 2000 евро. Мерките срещу туризма за шофьорски книжки са наистина затегнати, прочетете повече по темата тук.

Българската ми книжка изтича, мога ли да я сменя в България като се прибирам?

Не. За да подновите българската си книжка, трябва да декларирате, че постоянното ви пребиваване е в България. Ако вече живеете постоянно в Германия, това е невярна информация и прави книжката невалидна. Според европейските правила, след 6 месеца престой в дадена държава, за гражданите вече важат местните закони. Подновяването в Германия е абсолютно безпроблемно и бързо.

Важат ли книжките на професионалните шофьори?

Категориите C, CE, D и DE в Германия са със срок на давност 5 години. Книжките с тези категории, придобити в България, важат, ако при смяна на адреса в Германия, не са по-стари от пет години. За автоматичното признаване на категория C и CE, освен петте години давност на книжката, също водачът не трябва да е навършил 50 години. За подновяването на тези категории в Германия няма изпит, само атест на очен лекар и такса.

Нямам книжка, живея вече в Германия и не знам немски. Как да изкарам курса?

Положението в момента е Параграф 22. За да изкарате курса, трябва да знаете поне малко немски, иначе няма как. Теорията може да се държи на 12 езика, сред които руски и турски, но не и на български. Стартирана е петиция за включването на българския като официален език за листовките, но за сега такава опция няма.

Мога ли да изкарам допълнителна категория, докато съм в отпуска в България?

Не. След като сте се регистрирали вече в Германия, изкараната категория няма да се признае.

За повече информация от Bundesministerium für Verkehr, Bau und Stadtenentwicklung на български, вижте тук.

Photo by Vidar Nordli-Mathisen on Unsplash

Бременност и раждане в Германия

Преди спомените ми съвсем да са избледнели, сядам да документирам как протича една бременност и едно раждане в Германия и, тъй като голямата ми дъщеря е родена в България, да направя някои паралели с родилната помощ в България.

Майко мила, бременна съм!

За мен беше точно така, оказах се бременна без гинеколог в чужда държава и с двегодишна кака на ръце. Първите седмици от бременността се лутах и звънях по цял ден по практики, като всички, ама всички, отказваха да ме приемат, защото не приемали нови пациенти. Накрая една гинеколожка се съгласи да ме вземе, НО чак след 11 седмица. Преди това не правели Mutterpass. 11-та, 11-та, не е като да съм имала особен избор.

Къде Ви е хавлийката?

На първия преглед отидох със свито сърце и с нулева подготовка какво ме чака. Първо ме прегледа и установи, че съм бременна (не е като да не съм очаквала!), но строго ми се скара защо не си нося… хавлия. Явно съм гледала много стреснато, защото ми се изясни троснато, че трябвало да си нося хавлия, за да си постилам на гинекологичния стол. Бях в лек потрес, но това е положението – ХАВЛИЯ и толкоз.

Издадоха ми Mutterpass, симпатично книжле, в което се вписват всички изследвания на бременната. Скараха ми се леко защо не си нося изследванията от първата бременност, промърморих, че са в България (ако знаех и къде, щеше да е супер) и започнахме на чисто с изследванията.

Какви изследвания ще искате?

Допълнителните изследванията са доста и скъпи. Касата, както се оказа, плаща на гинеколога доста скромна сума за проследяване на една бременност и всякакви “глезотии” като ултразвук над 3-те полагащи се за цялата бременност, изследване за Даун и прочие, се плащат от бременната. Бутнаха ми един лист с цени и изследвания с поръка да им кажа какво искам. Аз, естествено, първо се борех с немските термини, после с голямата ми дъщеря (тогава на 2), и накрая така и не стигнах до задълбочен размисъл за изследванията. Всеки път ми се мръщеха, че не знам какво искам.

В крайна сметка си доплатих за изследване за Даун и за два допълнителни ултразвука. Полът разбрах чак след 20-та седмица и то след Feindiagnostik, за разлика от 12-та в България. Ако си спомням точно, съм дала около 300 евро за допълнителни изследвания като за Feindiagnostik трябваше да пътувам до съседен град. Чакането също беше доста, в България, честно казано, влизах доста по-бързо в кабинета. Тук сякаш е въпрос на чест да те оставят да висиш час и половина пред кабинета.

Имате ли акушерка?

Голяма част от изследванията – мерене, теглене, обременяване с глюкоза, взимане на кръв, ги прави акушерка (Hebamme). При нормално раждане има възможност да се ангажира акушерка за самото раждане, но това трябва да се направи много рано, защото акушерките в Германия са доста малко и претоварени. Това е, грубо казано еквивалентът на българския “избор екип”, тя се ангажира да дойде в болницата, когато започне раждането. Тя поема и домашните посещения при бебето, които в България се правят от педатъра, но нашата в София изобщо нямаше и намерение да посещава когото и да е. Моята акушерка беше изключително симпатична, дори ми беше по-приятно с нея, отколкото с лекарката. Меренето на тоновете, което отнема доста време, също го правеше тя.

Къде е родилката?

И така бавно и полека аз едреех и дойде време за раждането. Оказа се, че разрезът от първото ми секцио не е издържал особено добре, да не кажа, че едвам се носех, поддържайки корема си с ръце, и се наложи второ секцио. Дойде щастливият ден, тръгнахме с мъжа ми, паркирахме страшно горди на паркомястото с щъркел (запазено специално и единствено за родилки), влязохме, изтеглихме си номерче културно и зачакахме. И… ни забравиха. 🙂 Докато се хилехме и си правехме филмчета, изтърча пищисана сестра и започна да ме вика по име. Защо не съм дошла по-рано. Казвам, ето ме, стоя си тук от 40 минути. И от чакалнята директно ме вкараха в операционната, нямаше време ни за клизми, ни за обяснения.

За щастие мъжът ми работеше в същата болница и анестезиолозите ни бяха познати. Сложиха ми упойката от първия път (срещу 8 пъти бодене в Токуда). Самото секцио мина много по-добре от първото, въпреки срастванията, които ми бяха оставили за спомен от България. Възстанових се много бързо, станах след няколко часа от операцията, кърмих без проблем, мъжът ми беше с мен в стая, бебето също. Наистина беше чудесно изживяваване, което с радост си спомням. Аз раждах със секцио, но бях просто очарована какви условия има за нормално раждане – топка, вана, люлка за бременната, наистина чудесни условия. В Токуда, при скъпото и прескъпо доплащане, изживяванията ми далеч не бяха толкова положителни.

За кърменето: вие сте идеалната майка!

Да, точно това чух от акушерка в Германия за мен. Че съм идеалната майка, защото съм кърмила голямата си дъщеря до над 2 годишна възраст. Гледах и мигах невярващо. А какво чух за себе си в Токуда при първото раждане – “пълен провал”! Това са абсолютно точни цитати на думи на сестри при първото и второто ми раждане. В Токуда кърмата не ми тръгваше след целия стрес по неуспешната упойка и силно кървене. Всички майки кърмеха, пълнеха и препълваха шишенца с кърма, аз стисках като луда с една ръчна помпичка (естествено, че си носиш помпа и стерилизатор, нищо че си платил няколко хиляди за раждането и прословутия “избор екип”) и нищо.

Професионални електрически помпи, каквито тук се полагат с рецепта от аптеката, няма. Не само, че не ми помагаха, караха ми се. Говореше се за мен все едно не съм в стаята. Със свити устни ми се подаваха шишенца с адаптирано мляко. Е, тръгна накрая кърмата, и кърмих точно 4 години без прекъсване, две деца едно след друго. Не спрях да кърмя и по време на бременността с второто бебе. Помогнаха ми не тези, на които това им е работата, а консултантка на НАПК, за което съм много благодарна. За сравнение, в Германия ми показваха пози за кърмене, показваха ми положението на устничките на бебето, как трябва да засуче правилно, имаше дори формуляр в стаята за попълване колко пъти е яло детето и в каква поза. Не че не го знаех, но се полага на всяка бременна.

Митове и легенди за раждането в Германия

В заключение искам да развенчая някои митове за раждането в Германия, които се разпространяват по форуми и групи

  • Ако родиш дете в Германия, то автоматично получава немско гражданство – само, ако единият от родителите е живял в Германия поне 8 години към датата на раждането.
  • Раждането в Германия е безплатно – само, ако си здравно осигурен в Германия, в противен случай получаваш солидна сметка (чувала съм суми от порядъка на 3000 до 5000 евро).
  • Може да се роди в Германия безплатно с европейска здравна карта – не може, тя е само за спешни случаи, а раждането не е неочаквано събитие.
  • За раждането на дете дават “награда” (еднократна помощ) – като цяло не е така, но има някои общини, които дават Zuwendung für Neugeborene.

Photo by Ashton Mullins on Unsplash

Коледари в Германия (Sternsingen)

Тази година за пръв път голямата ми дъщеря беше „коледар“, в немски вариант Sternsinger.

На 6 януари в Германия се отбелязва празникът на тримата влъхви (Heilige Drei Könige), които поименно се зоват Каспар, Мелхиор и Балтазар. Празникът е католически, но го отбелязват деца от всякакви религии с цел благотворителност.

Идеята е, че деца събират дарения за други деца в нужда. Тази година събираха пари за деца с увреждания в Перу. Миналата година беше за деца в Индия. Децата се събират на групички, учат текст и на 6 януари, който винаги е почивен ден, обикалят по къщите и събират дарения. В знак на благодарност, къщата се освещава с миро и се пише благословия с тебешир на вратата.

Когато за пръв път дойдох в Германия, много се чудех на надписите с тебешир по вратите, мислех, че пощальоните си отбелязват нещо, но това е то, благословията на тримата влъхви.

Тази година се пишеше:

20*C+M+B+19  

C, M и B са първите букви на имената на влъхвите – Caspar, Melchior и Balthasar, а също и първите букви на благословията на къщата на латински Christus mansionem benedicat.

Децата се обличат в костюмите на влъхвите (с голям ентусиазъм), получават „район“ (в нашия случай беше дори с app), роля и текст за учене, звезда на прът, касичка и, най-интересното, кандило с миро и тебешир. Кандилото има въгленче и само от време на време се допълва миро. При нас обикаляха три момиченца в група, нашите бяха по-малки и съответно обикаляха с родители, които услужливо и надписваха вратите. Парите се прибират в една доста хитро устроена касичка, която не позволява да се извадят пари от нея. Освен парите, децата получават винаги и сладки или парички за тях по къщите. Все още дояждаме шоколадите. 😊

Рекапитулацията накрая е събрани около 327 евро от 40 къщи и един ресторант. В цялото село всички „екипи“ са събрали на 4 хиляди евро, което е наистина впечатляваща сума за един предиобед. Дано наистина да отидат по предназначението си, защото децата вложиха много труд и ентусиазъм.

koledari

Cover photo by Jonathan Meyer on Unsplash

© Забранено е копирането на съдържанието на статията както и на снимките в нея под каквато и да е форма!