Category Archives: Education

Детски градини и ясли в Германия

Като майка на две деца, посещаващи от ранна възраст детски градини в Германия, реших, че е време да споделя челен опит и в тази сфера на емигрантския живот.

Какви са детските градини в Германия?

С една дума – различни. Във всеки град или село детските градини имат различни работни времена, такси, Träger (институцията, която ги субсидира – може да е община, църква, Червен кръст, ASB и т.н.) и концепция за отглеждането на детето. Разбира се, има и прилики, но като цяло всяка градина е сама за себе си със специфичните си особености.

Колко струват детските градини в Германия?

Любим въпрос. Навсякъде е различно, зависи от общината, в която се намира градината. На някои места е според дохода на родителите, на някои места общината определя такса според броя часове, които детето прекарва там, евентуално с намаление за второ дете, има и градове, където е безплатно. Гледането на деца до 3-годишна възраст (яслата) е доста по-скъпото удоволствие. Там таксите са значително по-високи. За да не съм голословна – до скоро в Хайлброн за малката ми дъщеря плащахме 450 евро такса за ясла, а за голямата градината (за деца над 3 години) беше безплатна, ако си жител на града Хайлброн. В момента в друго населено място плащаме по около 200 евро на дете за градина. Във всяко населено място е различно, не е до провинция или област, всеки град и село сам определя таксите си.

Как се записва дете на градина или ясла?

Различно в различните населени места – в Плауен имаше Kita Card, която се получаваше от общината и можеше да се остави само в една градина. В Хайлброн имаше централизирана онлайн система, но там пък срокът за кандидатстване беше само до февруари на настоящата година и ако се местиш през годината трябваше да се обадиш в отдел в общината. И в последното населено място се записахме директно в градината. За записването в Хайлброн, понеже е доста гъсто населен и местата са малко, ни искаха удостоверения от работодателите, че сме заети на минимум 50% работно време.

Каква е концепцията на градините?

До сега сме били в общо три градини в различни населени места в Германия. В първата и последната градина децата са в групи по около 15-20 деца (броят зависи от това колко възпитателки на какво работно време има), имат обща програма за част от деня, а във времето за игра се смесват с останалите деца в градината на двора, в помещенията за игра или физкултурния салон. Във втората ни градина имаше т.нар.  offenes Konzept. Няма групи, детето идва на градина, закусва и после си избира в коя стая да играе – при нас имаше стая за музика (Musikraum), стая за строене със строители (Bauraum), стая за почивка и приказки (Kuschelraum), стая за рисуване (Malraum).  При голямата ми дъщеря отвореният концепт обаче не сработи особено добре, не се чувстваше част от група и трудно завързваше приятелства. Аз лично съм по-доволна от класическите групи.

Какви са работните времена?

Болна тема. Голяма част от градините в Германия са само полудневни, в 13.30-14.00 всичко е свършило и децата са прибрани. Голяма част от майките работят само на половин ден или не работят и явно това ги устройва, но ако желаеш или ти се налага да работиш във време, различно време от 8 до 12, имаш проблем. В по-гъсто населените региони, често и двамата родители трябва да докажат заетост над 50%, за да получат целодневно място в градина. Отделно чакането за място в тези райони може да се окаже над година. Обикновено места се освобождават септември, когато децата тръгват на училище.

Как децата тръгват на градина или ясла?

Децата тръгват на градина след период на привикване (Eingewöhnung). И в трите градини до сега използваха т.нар. Берлински модел за адаптация.  Първите два дни родителят присъства с детето за около два часа, на третия ден излиза за кратко, а в следващите дни се сбогува с детето още на вратата и го оставя за няколко часа като времето се увеличава с всеки изминал ден.  Всичко звучи чудесно и щадящо за децата и наистина може да е, но в някои градини се злоупотребява с този период. Конкретно във втората ни градина искаха родител да ходи цели 4 седмици с голямото дете и 6 седмици с малкото, докато привикнат. Те, разбира се, бяха привикнали много по-бързо от това и голямата ми дъщеря плачеше, че трябва да я прибера на обяд, но не склониха да я вземат по-бързо. Бях ангажирала и баба, и таткото, за да успявяме. Да не говорим какви проблеми ми създаваше това в работата. В последствие разбрах, че на възпитателките това се водят допълнителни часове, които после обръщат в почивни и ми стана ясна неотстъпчивостта им. В общия случай привикването трае около две седмици и наистина помага на детето да свикне по-лесно с градината.

Каква е материалната база на градините?

Като цяло, материалната база на градините е добра. Моето лично впечатление е, че в по-малките населени места градините са по-поддържани и персоналът е по-мотивиран да работи. Навсякъде до сега е имало физкултурен салон, нещо много необходимо, защото времето не позволява децата винаги да играят навън. Също така навсякъде имаше и кухня, където децата помагат в готвенето на различни неща.  В първата ни градина дори имаше нещо като сауна за деца (Infrarotkabine) – при климата там си беше направо необходимост. В по-големи градове обаче съм виждала и по-старички градини, доста бяха на първи етаж в жилищен блок с малък или не много хубав двор. Това, разбира се, са полудневни градини, където децата прекарват само няколко часа.

Как изглеждат градините в Германия?

Тук прилагам няколко снимки от различните градини, които са посещавали моите деца.

Други статии по темата:

© Забранено е копирането на съдържанието на статията както и на снимките в нея под каквато и да е форма!

интеграционен езиков курс в Германия

Интеграционен езиков курс в Германия

Тъй като след Brexit-а много хора вероятно ще се замислят за учене на немски, реших да драсна няколко реда за това как можеш да се запишеш на интеграционен езиков курс.


Какво представляват интеграционните курсове?

Интеграционните курсове целят да запознаят курсистите (хора вече живущи в Германия) с езика, историята, културата и държавната уредба на страната.

От какво се състоят курсовете?

Всеки курс се състои от езиков модул и ориетировъчен курс. Езиковият курс започва от ниво А1 и завършва до Б1. Той преподава лексика, необходима в ежедневието – например при разговор, при писане на писма, контакти с власти, разговори със съседи и колеги, попълване на формуляри. Ориентировъчният курс дава знания за живота в Германия, за правния ред, културата и новата история на страната.

С каква продължителност са курсовете?

Езиковият курс е, в общия случай, 600 часа, а ориентировъчния курс още 60 часа. Могат да се пропускат модули, ако сте на по-високо от началното езиково ниво, могат и да се повтарят. Като цяло езиковите курсове са всекидневни и има ваканции, които обикновено съвпадат с празниците и в голяма степен с училищните ваканции. В отделни случаи курсовете могат и да са вечерни и да не са всекидневни, но това зависи от предлагащата курса институция.

Как да си намеря интеграционен езиков курс?

За да си намерите къде да се запишете на курс, ползвайте тази търсачка, тя изкарва всички институции, които предлагат курса в дадения регион. Съветът ми е да се обадите по телефона или да отидете на място да питате кога започва следващият курс, защото информацията на сайтовете на образователните центрове не винаги е актуална и можете много лесно да пропуснете започващ курс, а после се чака доста за следващия.

Как да се запиша?

Можете да свалите по-важните документи за записване тук. (всички формуляри са само на немски). Но с най-голяма вероятност центърът, където ще се запишете, ще предостави формулярите. Важна стъпка е BAMF (Агенцията за миграцията и бежанците) да разреши да участвате в такъв курс, защото дори при доплащане, той все пак е дотиран от държавата и като граждани на ЕС, българите нямат автоматично право на него, а трябва да подадат молба до BAMF и да получат одобрение. До сега не съм чула да е отказан на някого интеграционен курс, но, може да има и такива случаи. Имайте предвид, че това одобрение отнема от няколко седмици до няколко месеца в различните области и ако не подадете навреме документи, може да изпуснете началото на курса.


Колко струва?

Има различни условия, що се отнася до цената и плащането за курса. Като цяло българите, като граждани на страна от ЕС, нямат право на безплатни интеграционни курсове. Заплаща се дотираната цена от 1.55 евро на учебен час. При стандартен курс от 660 часа, цената е 1023 евро. Сумата не се плаща наведнъж, а на части, преди всеки модул от по 100 часа. За социално слаби (ама наистина социално слаби, не просто хора с ниски по собствена преценка доходи), разходите по курса могат да бъдат поети от държавата.

А изпитът?

Целта на интеграционният курс е да подготви курсистите за изпита на края на курса. Той се състои от езиков тест за ниво Б1 и тест върху материала от ориентировъчния курс.

Мога ли да си възстановя част от разходите?

Ако след 08.12.2007 г. успешно сте положили успешно заключителния тест , BAMF може да възстанови 50% от платената такса за курса. Това обаче важи само ако между издаването на удостоверението за участие и заключителния тест не са изминали повече от две години. За възстановяването на сумата трябва да подадете следното заявление пред компетентния регионален клон на BAMF.


Източник: bamf.de и собствен опит.
Picture source here.

Забранено е копирането на статията или части от нея!