All posts by Snezhito

travel with kids

Пътуване с деца извън Германия

Лято е! Училищните ваканции започват, хората пътуват масово във ваканции извън Германия. Една от най-търсените теми в блога ми, е тази за българската декларация за пътуване с деца в чужбина. В тази статия ще се спра на немската такава, която все повече започва да става нужна при напускане на Германия, когато децата пътуват само с единия си родител или с придружител, но без родителите си или пък сами, ако са достатъчно големи.

Предоставям линк към сайта на ADAC, където има три чудесни многоезични образеца за пътуване на само дете, на декларация от майката и от бащата. Форматът е PDF, само се попълва и принтира. Декларациите на ADAC можете да намерите ТУК.

Сега идва моментът за въпроса – трябва ли да се заверява декларацията? За напускане на Германия – например дете пътува само с майка си за България – не трябва. Принтира се, подписва се, и толкова.

За пътуване в Босна и Херцеговина, Македония и Гърция – според сайта на ADAC, е задължително да се завери. За Сърбия – препоръчително. Най-удобно е в Bürgerbüro по местоживеене. Също препоръчват да се носи копие на удостоверението за раждане. Другите страни, за които се препоръчва декларацията според ADAC, са Великобритания, Хърватска и Словения. Препоръчват също винаги да се уточнява със съответното посолство какви изисквания имат.

С риск да се повторя – това НЕ Е декларацията, която българските гранични служби изискват при напускане на България, ако дете с българско гражданство напуска Република България. Нея можете да намерите тук.

Бременност и раждане в Германия

Преди спомените ми съвсем да са избледнели, сядам да документирам как протича една бременност и едно раждане в Германия и, тъй като голямата ми дъщеря е родена в България, да направя някои паралели с родилната помощ в България.

Майко мила, бременна съм!

За мен беше точно така, оказах се бременна без гинеколог в чужда държава и с двегодишна кака на ръце. Първите седмици от бременността се лутах и звънях по цял ден по практики, като всички, ама всички, отказваха да ме приемат, защото не приемали нови пациенти. Накрая една гинеколожка се съгласи да ме вземе, НО чак след 11 седмица. Преди това не правели Mutterpass. 11-та, 11-та, не е като да съм имала особен избор.

Къде Ви е хавлийката?

На първия преглед отидох със свито сърце и с нулева подготовка какво ме чака. Първо ме прегледа и установи, че съм бременна (не е като да не съм очаквала!), но строго ми се скара защо не си нося… хавлия. Явно съм гледала много стреснато, защото ми се изясни троснато, че трябвало да си нося хавлия, за да си постилам на гинекологичния стол. Бях в лек потрес, но това е положението – ХАВЛИЯ и толкоз.

Издадоха ми Mutterpass, симпатично книжле, в което се вписват всички изследвания на бременната. Скараха ми се леко защо не си нося изследванията от първата бременност, промърморих, че са в България (ако знаех и къде, щеше да е супер) и започнахме на чисто с изследванията.

Какви изследвания ще искате?

Допълнителните изследванията са доста и скъпи. Касата, както се оказа, плаща на гинеколога доста скромна сума за проследяване на една бременност и всякакви “глезотии” като ултразвук над 3-те полагащи се за цялата бременност, изследване за Даун и прочие, се плащат от бременната. Бутнаха ми един лист с цени и изследвания с поръка да им кажа какво искам. Аз, естествено, първо се борех с немските термини, после с голямата ми дъщеря (тогава на 2), и накрая така и не стигнах до задълбочен размисъл за изследванията. Всеки път ми се мръщеха, че не знам какво искам.

В крайна сметка си доплатих за изследване за Даун и за два допълнителни ултразвука. Полът разбрах чак след 20-та седмица и то след Feindiagnostik, за разлика от 12-та в България. Ако си спомням точно, съм дала около 300 евро за допълнителни изследвания като за Feindiagnostik трябваше да пътувам до съседен град. Чакането също беше доста, в България, честно казано, влизах доста по-бързо в кабинета. Тук сякаш е въпрос на чест да те оставят да висиш час и половина пред кабинета.

Имате ли акушерка?

Голяма част от изследванията – мерене, теглене, обременяване с глюкоза, взимане на кръв, ги прави акушерка (Hebamme). При нормално раждане има възможност да се ангажира акушерка за самото раждане, но това трябва да се направи много рано, защото акушерките в Германия са доста малко и претоварени. Това е, грубо казано еквивалентът на българския “избор екип”, тя се ангажира да дойде в болницата, когато започне раждането. Тя поема и домашните посещения при бебето, които в България се правят от педатъра, но нашата в София изобщо нямаше и намерение да посещава когото и да е. Моята акушерка беше изключително симпатична, дори ми беше по-приятно с нея, отколкото с лекарката. Меренето на тоновете, което отнема доста време, също го правеше тя.

Къде е родилката?

И така бавно и полека аз едреех и дойде време за раждането. Оказа се, че разрезът от първото ми секцио не е издържал особено добре, да не кажа, че едвам се носех, поддържайки корема си с ръце, и се наложи второ секцио. Дойде щастливият ден, тръгнахме с мъжа ми, паркирахме страшно горди на паркомястото с щъркел (запазено специално и единствено за родилки), влязохме, изтеглихме си номерче културно и зачакахме. И… ни забравиха. 🙂 Докато се хилехме и си правехме филмчета, изтърча пищисана сестра и започна да ме вика по име. Защо не съм дошла по-рано. Казвам, ето ме, стоя си тук от 40 минути. И от чакалнята директно ме вкараха в операционната, нямаше време ни за клизми, ни за обяснения.

За щастие мъжът ми работеше в същата болница и анестезиолозите ни бяха познати. Сложиха ми упойката от първия път (срещу 8 пъти бодене в Токуда). Самото секцио мина много по-добре от първото, въпреки срастванията, които ми бяха оставили за спомен от България. Възстанових се много бързо, станах след няколко часа от операцията, кърмих без проблем, мъжът ми беше с мен в стая, бебето също. Наистина беше чудесно изживяваване, което с радост си спомням. Аз раждах със секцио, но бях просто очарована какви условия има за нормално раждане – топка, вана, люлка за бременната, наистина чудесни условия. В Токуда, при скъпото и прескъпо доплащане, изживяванията ми далеч не бяха толкова положителни.

За кърменето: вие сте идеалната майка!

Да, точно това чух от акушерка в Германия за мен. Че съм идеалната майка, защото съм кърмила голямата си дъщеря до над 2 годишна възраст. Гледах и мигах невярващо. А какво чух за себе си в Токуда при първото раждане – “пълен провал”! Това са абсолютно точни цитати на думи на сестри при първото и второто ми раждане. В Токуда кърмата не ми тръгваше след целия стрес по неуспешната упойка и силно кървене. Всички майки кърмеха, пълнеха и препълваха шишенца с кърма, аз стисках като луда с една ръчна помпичка (естествено, че си носиш помпа и стерилизатор, нищо че си платил няколко хиляди за раждането и прословутия “избор екип”) и нищо.

Професионални електрически помпи, каквито тук се полагат с рецепта от аптеката, няма. Не само, че не ми помагаха, караха ми се. Говореше се за мен все едно не съм в стаята. Със свити устни ми се подаваха шишенца с адаптирано мляко. Е, тръгна накрая кърмата, и кърмих точно 4 години без прекъсване, две деца едно след друго. Не спрях да кърмя и по време на бременността с второто бебе. Помогнаха ми не тези, на които това им е работата, а консултантка на НАПК, за което съм много благодарна. За сравнение, в Германия ми показваха пози за кърмене, показваха ми положението на устничките на бебето, как трябва да засуче правилно, имаше дори формуляр в стаята за попълване колко пъти е яло детето и в каква поза. Не че не го знаех, но се полага на всяка бременна.

Митове и легенди за раждането в Германия

В заключение искам да развенчая някои митове за раждането в Германия, които се разпространяват по форуми и групи

  • Ако родиш дете в Германия, то автоматично получава немско гражданство – само, ако единият от родителите е живял в Германия поне 8 години към датата на раждането.
  • Раждането в Германия е безплатно – само, ако си здравно осигурен в Германия, в противен случай получаваш солидна сметка (чувала съм суми от порядъка на 3000 до 5000 евро).
  • Може да се роди в Германия безплатно с европейска здравна карта – не може, тя е само за спешни случаи, а раждането не е неочаквано събитие.
  • За раждането на дете дават “награда” (еднократна помощ) – като цяло не е така, но има някои общини, които дават Zuwendung für Neugeborene.

Photo by Ashton Mullins on Unsplash

Stack of Paper

Изисквания на гранична полиция при пътуване с деца

1. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са само български граждани.

Малолетните българските граждани (до 14 г. възраст) напускат страната с паспорт, по смисъла на чл. 13, ал. 1, т.2 от ЗБЛД. Непълнолетните български граждани (навършилите 14 год. възраст) напускат страната с паспорт или лична карта по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗБЛД. Личната карта е документ за пътуване и преминаване през вътрешните граници на Република България с държавите – членки на Европейския съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.

Пътуванията на малолетни (до 14 г. възраст) и непълнолетни (до 18 г. възраст) български граждани, по-конкретно излизането от България, е регламентирано в Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Полицейските органи имат специфични контролни функции както в етапа на издаване на паспорт, така и във етапа на самото пътуване /излизане/ от България.

Съгласно чл. 76, т. 9  от ЗБЛД може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които притежават валиден паспорт или лична карта, но нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.

Освен от български нотариус, декларацията може да бъде заверена и от съдията по вписванията при съответния районен съд, кметът на населеното място, което не е общински център, а ако е общински център – кметът, заместник-кметът, секретарят на общината, както и кметският наместник, когато в района няма нотариус.

В чужбина такава декларация може да бъде заверена от българските консулски длъжностни лица, в консулски служби на съответните посолствата. (в Германия адресите са тук)

В чужбина, такава декларация може да бъде заверена и от местен нотариус, но същата задължително трябва да бъде заверена с “Апостил”, ако съответната държава е страна по Хагската Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Ако държавата не е страна по споменатата конвенция, заверената от местен нотариус декларация за съгласие трябва да бъде легализирана по реда, описан в сайта на Министерството на външните работи.

Липсата на декларация, заверена по описания начин е основание да се откаже излизането от България на ненавършилия пълнолетие български гражданин.

На границата следва да се представят оригинал на декларацията и обикновено (незаверено) копие от нея, което остава на граничния пункт.

Не се изисква декларация за съгласие, когато:

1.1 Отсъстващият родител не е български гражданин;

1.2 Отсъстващият родител е лишен от родителски права по съдебен ред или съдебен орган е разрешил пътуването, което се удостоверява с надлежен съдебен акт – представя се оригинал и копие (незаверено), което остава на граничния пункт.

1.3 В удостоверението за раждане е вписан само един родител или отсъстващият родител е починал, за което е издаден смъртен акт – на граничния пункт се представя оригинал и копие (незаверно) от посочените документи.

1.4 Малолетните и непълнолетни български граждани, живеят с родителите си дългосрочно в чужбина и това е отразено в техните български документи за самоличност или притежават официален документ за пребиваване, издаден от съответната държава – т.е. когато детето притежава валиден български паспорт, в който под формата на стикер или печат е отразено разрешение за дългосрочно пребиваване в съответната държава или заедно с паспорта представи отделен такъв документ под формата на карта или удостоверение, съдържащо официално уверение за продължително пребиваване от съответните власти.

В тези случаи е много важно родителите и децата коректно да са посочили действителния настоящ адрес в чужбина при издаване на български лични документи или пред съответните служби “Гражданска регистрация и административно обслужване”.

2. При пътувания на ненавършили пълнолетие деца, които са български граждани и притежават и друго гражданство.

Съгласно чл. 3 от ЗБГ, българските граждани, които имат и друго гражданство се смятат само за български граждани при прилагането на нашето законодателство.

При преминаване на границата през ГКПП, българското гражданство се установява чрез българските документи на лицето – паспорт и лична карта, или временен паспорт, издаден от българско дипломатическо представителство на български гражданин, който не разполага с паспорт или лична карта.

В случаите, когато българският гражданин притежава и друго гражданство и, съответно, документи (паспорт или лична карта), издадени от тази държава, при преминаването си през ГКПП, той следва да ги представи на граничния полицай, извършващ контролната процедура.

В случаите на двойно гражданство, едно от които е българско и когато детето разполага само с  чужд документ за пътуване, е приложима и разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която се забранява напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител/двамата родители е/са български граждани и не е дал/не са дали писмено съгласие за пътуването му зад граница.

Предвид цитираните по-горе разпоредби на граничните пунктове се изпълнява следното:

2.1 Когато при напускане на Република България детето притежава и представи на граничните полицаи валиден български паспорт или лична карта И валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, чиито гражданин е, декларация за съгласие от отсъстващия родител/родители няма да бъде изисквана.

2.2 Когато детето, притежаващо българско и друго гражданство, притежава и представи само валиден паспорт или лична карта на съответната друга държава, декларация за съгласие, издадена по реда, описан в т. 1 ще бъде изисквана. Ако детето (респ. придружаващото го лице) не представи такава или същата не е заверена по начина, описан в т. 1, то няма да бъде допуснато да излезе от България.

Освен поради цитираната по-горе разпоредба от ЗЧРБ, това се налага и поради практиката в редица държави, документите за пътуване на деца да се издават без да се изисква съгласието и на двамата родители.

Следва да имате предвид и следното:

Граничните полицаи имат право да извършват допълнителни проверки за автентичност на всички описани по-горе документи, интервюта с децата и придружаващите ги родители или други роднини или лица, както и проверки в автоматизираните информационни масиви.

В случаите, когато някой от родителите оттегли вече декларирано съгласие или изрично заяви несъгласие детето му да напуска територията на Република България и уведоми органите на МВР, ненавършилия пълнолетие не се допуска извън страната до произнасяне на компетентния съд по чл. 127а от Семейния кодекс.

Източник:  Справочна информация за пътуващите в чужбина на Главна дирекция “Гранична Полиция”

Образец на декларацията можете да намерите тук.